4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
С., 19,05,2015година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 2417/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община] против решение № 203 от 30.04.2014 г. по т.д. №184/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд .
Ответникът по касация –„Е. – Х. -90” – [населено място], чрез пълномощника си е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че в хода на цялото съдебно производство е правил възражения, за това че ремонтът на Младежкия дом в [населено място] бил извършен в нарушение на императивни разпоредби на ЗОП, „респ.НВМОП/отм./, както и на ЗФУКС”, като въззивният съд приел, че това обстоятелство не можело да се вмени във вина на ищцовото дружество, тъй като то представило своята оферта и тя била приета. Този извод, според касатора, бил едни от решаващите мотиви на въззивният съд, което според него поставяло следния материалноправен въпрос: „ Ако работата на гестора по смисъла на чл.61, ал.1 ЗЗД, била извършена в нарушение на императивни разпоредби на Закон за обществените поръчки, Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки/отм./ и Закона –за финансово управление и контрол в публичния сектор, следва ли да се приеме, че същата е предприета уместно и добре управлявана в чужд интерес.” По отношение на този поставен въпрос страната е поддържала основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК като е сочила противоречие с решение на ПОС, оставено в сила с решение на ПАС и недопуснато до касационно обжалване, интерпретирани от страната с оглед възпроизвеждане на част от мотивите към определението на ВКС по чл.288 ГПК. Поддържано е още, че решението следвало да бъде допуснато до касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като „ нямало оформена конкретна практика на ВКС по въпроса, какво следва да се разбира под понятието „работата да е предприета уместно и добре управлявана”. Направено е и оплакване, че съдът бил включил ДДС при определяне на обезщетението, което било неправилно и в нарушение на чл.6 ЗДДС. Поставил е въпрос в този смисъл и лаконично е посочил, че по този въпрос не открил съдебна практика.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.
От първият поставен въпрос, макар и общо формулиран и в съответствие със защитната теза на касатора, може да бъде изведен релевантен въпрос, тъй като е относим към извода на съда, че не е нарушен чл. 2, ал.1, т1 НВМОП / отм./ поради това, че задължението за изпълнение на обективираното в нормата правило е възложено на ответника – сега касатор, който е следвало да събира и преценява оферти за строителството. Съдът е направил извод, че това е задължение на възложителя а не на изпълнителя, каквото в случая е било ищцовото дружество. Освен това, съдът е мотивирал и неприложимост на посочената разпоредба, тъй като същата указва, че възложителят може и да не събира по три оферти, за строителство на стойност по –ниска от 45000лв. какъвто е разглеждания случай. По този въпрос страната е сочила противоречие при разрешаването му с решение на ПОС и инстанционно постановените решение на ПАС и определение на ВКС по чл.288 ГПК. Страната, обаче, се е позовала относно соченото противоречие на определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на решението на ПАС, а същото не формира практика по смисъла на т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09тг.и съответно не обосновава валиден довод за наличие на разглежданото основание. Извън това, за да е налице предпоставките по чл.280, ал.1, т. 2 ГПК, то страната следва да приложи практика, с която при фактически идентитет на разглежданите спорове по поставения правен въпрос са направени противоречиви правни изводи. В случая цитираното решение на първоинстанцинония и второинстанционен съд – съответно ПОС и ПАС не съдържат фактически хипотези аналогични на разглежданата – същите третират предприемане на чужда работа, като разглеждат доказаните по спора обстоятелства при които фактически не е налице уместност на предприемане и добро водене на работата, с оглед това че тя е предприета не в интерес на противната страна, а в собствен интерес,свързан с изграждане на паркинг в обслужване на изградените вече сгради на предприелия работата, съдържащи негови жилища и офиси. Съвсем различна е фактическата обстановка при разглеждания спор, при който работата е извършвана, с оглед изпълнение на признат за нищожен договор сключен от неправосубектно лице – Кметство Л. и е свързан с ремонтни СМР за М. клуб в [населено място], чиято наложителност е свързана с функционирането на сградата.Или липсата на фактически идентитет на хипотезите не обоснована валиден довод, свързан с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, което не се установява спрямо изложените от касатора доводи.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на основанието, нито лаконичното твърдение, че „ нямало оформена конкретна практика на ВКС по въпроса, какво следва да се разбира под понятието „работата да е предприета уместно и добре управлявана”. Извън това, че по приложението на чл.61 ЗЗД, както и по елементите на неговия фактически състав е налице многобройна практика, то в случая и по поддържаното основание, страната не е изложила доводи свързани с обосноваване неяснота или непълнота на приложимата правна норма, предпоставяща наложителност от тълкуване, след като е поддържала, че липсва съдебна практика. Следователно, същата не е установила и основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Оплакването, че е присъдено обезщетение с включен ДДС е въведен за първи път в касационното производство и така поставен въпросът всъщност, съставлява оплакване за неправилност на съдебното решение, в частта му относно присъдения размер, с оглед което същото е ирелевантно спрямо производството по чл.288 ГПК, като относимо към основанията по чл.281 ГПК, които се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Пазарджишки окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.78,ал.8 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски – възнаграждение за юрисконсулт определено по реда чл.9, ал.2 вр. чл. 8, т.4 Наредба № 1 / 04г. в размер на 735лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 203 от 30.04.2014 г. по т.д. №184/2014 г. на Пазарджишки окръжен съд .
ОСЪЖДА [община] да заплати на „Е. – Х. -90” – [населено място], направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 735лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: