1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр.София, 19.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 2806/ 2018 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.282 ГПК.
Делото е образувано по искане на И. И. И. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение на Сливенски окръжен съд № 91 от 31.05.2018 г. по гр.д.№ 210/ 2018 г., с което съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Д. Г. на бащата Д. Г. Г., местоживеенето на детето е определено при бащата, а на майката И. И. И. е определен режим на лични отношения.
Молителката поддържа, че Д. Г. се е снабдил с изпълнителен лист за принудително изпълнение на невлязлото в сила решение, а същото е обжалвано с касационна жалба от нея. Изпълнението ще причини сериозни травми върху детето, което е със заболяване, не желае дори да се среща с баща си и са налице основателни съмнения, че по отношение на него бащата е извършвал блудствени действия. Моли съдът да определи гаранция в сравнително нисък размер, след което да спре изпълнението на решението.
Искането е неоснователно.
Съдебният акт, с който въззивен съд разрешава правен спор или оказва съдействие за упражняване на права, се ползва с право на изпълнителна сила, тъй като законосъобразността му се презумира. Спирането на неговото изпълнение срещу гаранция има своето оправдание тогава, когато недоволната от решението страна предварително обезпечава бъдещото му изпълнение, ако касационната й жалба не бъде уважена.
В случая въззивният съд е приел, че при детето е налице синдром на родителско отчуждение от бащата и че не е подходящо детето да остане да живее при майката, тъй като това застрашава развитието му. Начинът на отглеждането на детето от майката, стилът на възпитаването му и личностовото разстройство на майката обуславят (според съда по същество) категорична необходимост от бърза промяна на мерките относно упражняването на родителските права. Осъществяването на този резултат не може да се осигури чрез предварително внасяне на парична гаранция. По дела, по които се засягат интересите на дете, съдът е длъжен да се ръководи от неговия най-висш интерес. Освен това съдът намира, че не съществува опасност от предварителното изпълнение на решението да настъпят вреди. Родителските права са предоставени за упражняване на другия родител, за който няма данни да застрашава личностовото развитие на детето. Твърденията за извършено срещу детето блудство са отречени с определение на Елховски районен съд по ЧНД № 33/ 2018 г., с което е потвърдено прекратяването на наказателното производство (водено срещу „неизвестен извършител”) поради липса на извършено престъпление – чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 пр.1 НПК.
Поради това Върховният касационен съд намира, че няма основания за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение и
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. И. И. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение на Сливенски окръжен съд № 91 от 31.05.2018 г. по гр.д.№ 210/ 2018 г.
Делото да се върне на Ямболски окръжен съд за администриране на постъпилата касационна жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: