О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
[населено място], 19.07.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Русева ч.г.д.N.2615 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
С определение №.1658/21.05.19 по ч.г.д.№.2455/19 на Софийски Апелативен съд, ГО, 1с., е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение №.8216/2.04.19 по г.д.№.9297/17 на СГС, ГО, І-21с. – с което е прекратено производството по предявен от него иск с правно основание чл.45 ЗЗД.
Постъпила е частна касационна жалба от Е. М., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.
Ответната страна А. Л. З. оспорва жалбата.
Частната касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от лице, имащо право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:
С обжалваният акт САС е констатирал от фактическа страна, че производството по настоящото дело е образувано на 20.07.17 по предявен от Е. М. срещу А. З. иск с правно основание чл.45 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от използване на обиден за ищеца прякор „Крокодила“ в интервю на журналистката с прокурор А. А. със заглавие „За спецпрокурорите всяко дело е война“, което е публикувано в интернет сайта „Правен свят“; към исковата молба е приложена разпечатка на „Правен свят” с дата 27.10.15, като в края на същата е отразено, че интервюто е препечатано от вестник „Труд“. Същевременно с искова молба, предявена от Е. М. срещу А. З. на 9.12.15 – по която е образувано г.д.№.15916/15 на СГС, ГО, І-17с., и е постановено решение от 7.03.19 за отхвърляне на иска – се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от това, че ответницата е нарекла ищеца „Крокодила“ в интервю с прокурор А. А. в статия със заглавие „За спецпрокурорите всяко дело е война“, публикувано от вестник „Труд“ в интернет на 27.10.15г. При тези обстоятелства е прието, че по двете дела става дума за едно и също интервю на А. З. с прокурор А. А., което е публикувано в две различни медии. Основанието на иска е едно – действието на ответницата, която, наричайки ищеца по определен начин, му е причинила неимуществени вреди /не се касае за две деяния на същата/ – като без значение е факта, че интервюто е публикувано в различни сайтове /претенцията е към един и същ ответник, а не към собственика или редактора на сайта/. При това положение е налице основанието на чл.126 ГПК за прекратяване на по-късно заведеното дело и първоинстанционното определение в този смисъл е потвърдено.
Съгласно чл.274 ал.3 ГПК вр. с чл.280 ал.1 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл.280 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице позоваване на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпроса „в кои случаи е налице обективен идентитет, с оглед приложението на нормата на чл.126 ГПК – идентични ли са фактите, от които произтича претенцията по чл.45 ЗЗД, ако неимуществените вреди са причинени от поругаване на честта, достойнството и името, при препечатване на една и съща статия от друго средство за масова информация, има ли значение дали автора е дал съгласието си за разпространяване на статията в други медии или не?“ /опр.№.357/24.07.13 по ч.г.д.№.3981/13, І ТО/.
Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице.
Съгласно цитираната практика за да се приложи нормата на чл.126 ал.1 ГПК следва да е налице пълен обективен и субективен идентитет между двете висящи производства; субективен идентитет е налице, когато по двете дела адресати на силата на пресъдено нещо са едни и същи лица – страните в производството, универсалните им правоприемници или частните им такива, придобили права след предявяване на иска; обективен идентитет е налице, когато искането по двете дела е идентично и е предявено на едно и също основание – посочените факти, от които произтича претенцията, са идентични и искането е на същото правно основание. В случая въззивният съд не е отрекъл горните принципни постановки-като изхождайки от тях и с оглед конкретните обстоятелства, е приел, че е налице именно такъв идентитет, доколкото има съвпадение на страните и на основанието, на което се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – от използването на една и съща дума от един и същи ответник в едно и също интервю – т.е. увреждащото деяние, в причинна връзка с което се твърди причиняването на вреди, е едно и също. Предвид изложеното въззивната инстанция не се е отклонила от цитираната задължителна практика във връзка с първата, обща част на формулирания въпрос за приложението на нормата на чл.126 ГПК, като изводите й са мотивирани и не са произволни. В останалата му част изведеният от касатора въпрос не съставлява правен такъв по смисъла на т.1 на ТР №.1/2009г ОСГТК на ВКС и не би могъл да обоснове допускане до касационно обжалване. Той не е общ и абстрактен, какъвто визира чл.280 ал.1 ГПК – а свързан с конкретиката на случая, респективно не е бил предмет на изследване от въззивната инстанция, а отделно от това сочената практика е неотносима към него и не съдържа обсъждане във връзка със същия. С оглед на всичко посочено по-горе, не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.1658/21.05.19 по ч.г.д.№.2455/19 на Софийски Апелативен съд, ГО, 1с.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: