2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 02.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
Членове: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова ч.гр.д. № 3213/2015 година.
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. Г. В., подадена чрез адв. Т. Г. К., против определение № 5337 от 18. 12. 2014 г. по в. ч. гр. д. № 1074/2014 г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено определение № 3382 от 19. 08. 2014 г. по гр. д. № 413/2010 г. на РС – Разлог, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възстановяване срока за въззивно обжалване на решение № 1545 от 11. 03. 2011 г. по гр. д. № 413/2010 г. на РС – Разлог. Поддържа се, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Излагат се съображения и за незаконосъобразност на същото.
Ответниците по частната касационна жалба И. А. З. и Г. М. Р. твърдят липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението и правилност на същото.
Останалите ответници – В. А. З., М. Б. В., П. С. С. и С. Б. В. не изразяват становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Частната жалба е допустима.
Не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението.
С обжалваното определение окръжният съд е потвърдил първоинстанционно определение, с което е оставена без уважение молба по чл. 64, ал. 2 ГПК, подадена от ищеца В. Г. В., за възстановяване срока за обжалване на решение № 1545 от 11. 03. 2011 г. по гр. д. № 413/2010 г. на РС – Разлог.
За да постанови този резултат съдът е приел, че данните по делото не сочат пропускането на срока да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, непреодолими за страната и процесуалния й представител адв. К.. В тази връзка е съобразено, че адв. К. е бил назначен като процесуален представител на ищеца още на 22. 06. 2012 г., препис от решението е бил връчен лично на ищеца на 27. 06. 2012 г., в проведено на 15. 01. 2014 г. съдебно заседание по чл. 66, ал. 1 ГПК /насрочено по предходно производство по възстановяване срока за подаване на въззивна жалба, инициирано по подадена лично от ищеца молба от 10. 07. 2013 г., което е прекратено като недопустимо по съображения, че препис от решението не е връчен на адв. К., а само лично на ищеца, поради което срокът за въззивно обжалване не е бил изтекъл/ адв. К. отново е бил назначен като процесуален представител на ищеца за изготвяне на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, на 5. 03. 2014 г. на адвоката е бил връчен препис от съдебното решение и до 19. 03. 2014 г. включително същият е имал възможност да подаде въззивна жалба. Приел е, че представеният с частната жалба болничен лист за временна неработоспособност за периода от 19. 03. 2014 г. /последния ден на срока за въззивно обжалване/ до 21. 03. 2014 г. не представлява особено, непредвидено и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл. 66, ал. 1 ГПК, с оглед проявеното бездействие от 15. 01. 2014 г. Приел е, че като обстоятелства по чл. 66, ал. 1 ГПК, налагащи възстановяване на срока, не могат да се преценят и следните посочени от молителя факти: липсата на връзка с ищеца /предвид възможността на назначения процесуален представител за запознаване с делото и подаване на въззивна жалба без съдействие от страна на ищеца/, фактическа и правна сложност на делото /адвокатът е бил назначен за представител на ищеца за изготвяне на въззивна жалба още на 15. 01. 2014 г./, служебна ангажираност на адвоката по други дела.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че разглеждането на основанията за неправилност на обжалваното определение, посочени в частната жалба, ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като не е формулиран правен въпрос, с който да се свързва предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/2010 г., т. 1, основанията за неправилност на обжалвания съдебен акт са различни от основанията за допускане на касационно обжалване и могат да бъдат преценявани само в случай, че бъде допуснато касационно обжалване на определението. Върховният касационен съд може само да уточни и конкретизира поставен от касатора правен въпрос, но не е задължен и няма право сам да го извежда от изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило служебното начало във вреда на ответната по касационната жалба страна. Непосочването на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Дори да се приеме, че в изложението се поставят въпроси, засягащи проблеми, свързани с изясняване целта на закона при определяне на срокове за извършване на процесуални действия, с момента в който следва да се извърши съответното процесуално действие в рамките на законоопределения срок, с принципната възможност на страна да иска възстановяване на срок, то така поставените въпроси са твърде общи, неконкретни, не са обусловили решаващите изводи на съда и не са от значение за изхода на делото.
На следващо място, по тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 64 – чл. 67 ГПК, съотв. чл. 32-40 ГПК /отм./ има значителна по обем съдебна практика /задължителна и незадължителна/ и няма необходимост от промяна на същата, а цитираните правни норми са ясни, разбираеми и непротиворечиви, поради което не би могло да се приеме, че разглеждането на посочените въпрос би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ Д. касационно обжалване на определение № 5337 от 18. 12. 2014 г. по в. ч. гр. д. № 1074/2014 г. на ОС – Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: