О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София ,21.10.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 4876 /2013 година
и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК във вр. с чл. 95 ГПК и чл.23 ал.4 ЗПП и чл. 83 ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба вх.Nо 15011/28.05.2013 год. на Н. И. Н. от [населено място] срещу Определение Nо 1318 от 22.04.2013 година , постановено по гр.възз.д. Nо 328/2013 год. на ОС-Пловдив , с което е оставена без уважение молба от 14.03.2013 година , инкорпорирана в частна касационна жалба вх. Nо 7469/14.03.2013 год., по реда на чл. 23 от ЗПП за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство за производството пред ВКС и освобождаване от дължимата ДТ в размер на 15 лв.
С частната жалба се поддържат доводи за необосновани действия на съда спрямо обикновените граждани, цитират се притчи и Е., анекдоти за обществено –известни личности, коментар на съдебни актове, свързани с дадени към молителя указания , свързани с изискванията на закона, коментар за състоянието на българската съдебна система, здравеопазването, културата, Българската армия, ролята на Държавна сигурност в живота на българските граждани, за организираната престъпност , корупцията и бездействието на правозащитните органи , с искане за отмяна на обжалваното определение.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , намира.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество , частната жалба е неоснователна.
За да постанови определението си, съдът е приел, че данните , декларирани от молителя по искането за предоставяне на правна помощ и освобождаване от ДТ и доказателствата в кориците на делото сочат , че същият притежава доходи , които му позволяват наемането на доброволна адвокатска защита, както и заплащане на ДТ от 15 лв. дължима за обжалване с частна касационна жалба, поради което и условията на закона за предоставяне на безплатна правна помощ и освобождаване от ДТ не са налице.
Обжалваното определение е правилно .
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ал.4 ЗПП/ изм. ДВ. бр.28/ 19.03.2013 год. / предоставянето на правна помощ на страна по граждански и/ или административни дела , предполага наличие в условията на кумулативност на следните предпоставките – лицето-молител да няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение , да няма процесуален представител в резултат на доброволно ангажирана защита и нуждите на правосъдието да налагат тази защита.
За освобождаване от внасяне на ДТ , законодателят предпоставя признание от съда/ на базата на посочените обстоятелства/ , че лицето- молител не разполага с достатъчно средства да заплати дължимата ДТ.
В случая молителят е поискал да му се предостави правна защита за производството по обжалване на определение пред ВКС по чл. 274 ал.3 ГПК , при дължима за обжалването ДТ от 15 лв.
От гледна точна на изискванията на закона- нуждите на правосъдието безспорно са в насока при изготвяне на съдебните книжа за обжалване пред ВКС страната- касатор/ частен жалбоподател/ да ползва адвокатска защита. Няма спор , че пред първата инстанция и при обжалването пред въззивния съд, молителят не е ползвал доброволно ангажирана адвокатска защита и искането и е обосновано.
Правилно обаче е прието, че и двете искания са неоснователни от гл.т. наличие на изискването на законодателя , както по ЗПП така и в ГПК невъзможността , с оглед на материалното си положение,възраст, смейно и имотно положение , страната -молител да не може да поеме дължимия за съдебни такси и защита разход, тъй като не разполага със средства за заплащане на адвокат и заплащане на ДТ..
Макар и регламентирано от закона в широка рамка, преценката на съда дали конкретния молител, с оглед на конкретното дело може да плати на адвокат, е винаги конкретна , съобразена с данните по делото за неговия вид и характер, етап на развитие на процеса , в който е поискана правната защита и изискванията на закона.Преценката за възможността да се плати определена от закона ДТ, винаги се свързва с нейния дължим размер.
Адвокатското възнаграждение по см. на чл. 23 ал.3 ГПК следва да бъде свързано с вида на търсената защита – в случая защита за касационно обжалване на определение по реда на частното производство- чл. 274 ал.3 ГПК , и дължима ДТ от 15 лв.
Съгласно Тарифа Nо 1 /2004 год. за адвокатските хонорари за доброволна правна защита при обжалване с частна жалба , съгласно чл.7 т.7 във вр. с ал. 11 дължимото, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв. Съпоставена тази сума с възможностите на семейството, съгласно представените документи за месечните доходи на молителя, изводите на съда по обжалваното определение , че не е налице елемента „молителя да не разполага със средства за заплащане на адвокат’ са правилни и обоснование. Дължимата ДТ от 15 лв. е минимална за съдебно производство, и също – с оглед на конкретните данни, може да бъде платена.
По изложените съображения , Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 1318 от 22.04.2013 година , постановено по гр.възз.д. Nо 328/2013 год. на ОС-Пловдив , с което е оставена без уважение молбата на Н. И. И. от [населено място] от 14.03.2013 година , инкорпорирана в частна касационна жалба вх. Nо 7469/14.03.2013 год., по реда на чл. 23 от ЗПП за предоставяне на правна помощ по делото под формата на процесуално представителство за производството пред ВКС и освобождаване от дължимата ДТ в размер на 15 лв./ петнадесет лева/.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :