ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
София, 21. май 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 2262 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определението на Варненския апелативен съд от 18.03.2015 г. по гр.д. № 68/2015 за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска и обезсилване на първоинстанционното решение № 677/07.05.2014 на Варненския окръжен съд по гр.д. № 2154/2013.
Недоволна от определението е жалбоподателката Й. В. А., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като заявява, че не желае прекратяването на производството по делото, поддържа подадената въззивна жалба и не е подписала молбата за отказ от иска.
Ответниците по жалбата А. В. К. и С. В. К. я оспорват, като считат, че правилно съдът е съобразил заключението на изслушаната почеркова експертиза, която установява, че ищцата е подписала подадената и изпратена по пощата молба, съдържаща отказ от иска.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Въззивният съд е приел, че съдържащата отказ от иска молба вх. № 17451/16.06.2014, която е получена по пощата, е подписана от ищцата.
Правилно въззивният съд е приел, че е сезиран с изявление за отказ от иска, извършен след постановяване на първоинстанционното решение на 07.05.2014 г. и след обжалването му от ищцата с въззивна жалба вх. № 15227/27.05.2014. Въззивният съд не е отчел, че по изявлението за отказ от иска се е произнесъл първоинстнционният съд с разпореждане от 25.06.2014 г. с което е отхвърлил исканията за прекратяване на производството по делото и обезсилване на постановеното решение. Това разпореждане не прегражда развитието на делото и е необжалваемо, но е оттегляемо и не обвързва нито първоинстанционния нито въззивния съд съгласно чл. 253 ГПК.
В нарушение на закона въззивният съд е приел, че изявлението за отказ от иска е неоттегляемо. Всички процесуални действия на страните са оттегляеми, освен ако законът изрично постановява друго (напр. чл. 237, ал. 4 относно признанието на иска). Възможността за оттегляне на извършено от страната процесуално действие обаче не е неограничена във времето, тя съществува до постановяването на съдебен акт, зачитащ процесуалното действие, от който (съдебен акт) насрещната страна придобива права. Затова изявлението за отказ от иска може да бъде оттеглено свободно, до постановяването на определение за прекратяване на производството по предявения иск. След този момент, страната която твърди, че извършеното от нея процесуално действие е опорочено, разполага с иск за прогласяване на неговата нищожност или за унищожаването му.
Възражения за наличието на пороци в извършеното процесуално действие не може да бъдат разглеждани в производството по жалба срещу постановения съдебен акт, който зачита процесуалното действие.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на въззивното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението на Варненския апелативен съд от 18.03.2015 г. по гр.д. № 68/2015.
Връща делото на Варненския апелативен съд за продължаване на въззивното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.