О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София, 21.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 381 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение № 1227 от 19.10.2017 год. по гр. д. № 1770/2017 год. Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 29.05.2017 год. по гр. д. № 10794/2016 год. на Районен съд, гр. Пловдив, с което е допусната съдебна делба на съсобствен недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.518.1441.1.11 по КККР на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-48 от 3.06.2009 год. на изп. директор на АГКК с адрес на имота [населено място], [улица], вх. 3, ет. 2, ап. 5, находящ се в сграда 1, в поземлен имот с идентификатор 56784.518.1441, при посочените съседи, между С. Ц. К. и Т. Ц. Ч. с дялове по 1/2 ид. ч. за всеки от тях.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Т. Ц. Ч., чрез пълномощника му адв. Г. С., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на имота бъде отхвърлен. Претендира присъждане на направените разноски за всички съдебни инстанции.
Както в касационната жалба, така и в отделно изложение в изпълнение на указанията на въззивния съд /наречено също ”касационна жалба”/ касаторът се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновавайки го със значението за точното прилагане на закона и развитието на правото произнасянето по въпроса за индивидуализацията на делбения имот при допускане на съдебната делба. В същото време се позовава и на представеното решение № 268 от 23.02.2015 год. по гр. д. № 2121/2014 год. І г. о. на ВКС /неточно цитирано в изложението като номер/ по същия правен въпрос, обосноваващо наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съделителката С. Ц. К., чрез пълномощника й адв. В. К.-Б., в представения писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, с искане да не се допуска, евентуално за неоснователност на касационната жалба с искане да се остави в сила въззивното решение.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаряща на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК.
По релевираните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, съдът съобрази следното:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приел, че делбеният имот, представляващ апартамент, е останал в наследство на страните от родителите им Ц. Ч., починал на 22.05.2004 год. и М. Ч., починала на 15.10.2012 год., при равни права, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН. Съдът приел за неоснователно възражението на ответника, сега касатор, за придобиването му по давност, тъй като ползването на имота приживе на родителите му, а и след смъртта им, не е достатъчно основание да се приеме, че е настъпила промяна в намерението му да свои чуждите идеални части. В тази връзка съдът се е позовал на разясненията в ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че при наличие на правно основание за установяване на фактическата власт упражняващият тази фактическа власт се явява държател на чуждите идеални части, презумпцията по чл. 69 ЗС е опровергана и съответно в негова тежест при позоваването му на придобивна давност е да установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение чрез такива едностранни действия, които трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, т. нар. преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец. При позоваване на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. Последващо манифестиране промяна в намерението не е необходимо и когато упражняването на фактическата власт е започнало от един от съсобствениците с намерението да държи целия имот като свой и той е станал владелец на идеалните части на останалите. Съдът приел, че от показанията на свидетелката на касатора не се установява наличието на промяна в намерението на последния да свои имота за себе си след смъртта на бащата на страните през 2004 год., тъй като липсват каквито е да е други действия, сочещи на отблъскване владението на другите съсобственици, а обратното се установява от показанията на другия разпитан свидетел – в имота е живяла и майката на страните до смъртта й през 2012 год., като упражняваната от касатора фактическа власт върху имота и извършването на ремонтни работи и преустройства в него не представляват действия по промяна на намерението към чуждите идеални части.
Поставеният в изложението въпрос относно индивидуализацията на делбения имот при допускане на съдебната делба не е обуславящ за направения от въззивния съд извод за липса на придобивна давност в полза на касатора. Изложените доводи представляват оплакване за неправилност относно изводите касаещи иска за делба на имота, поради което и не могат да обосноват наличието на основание нито по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по т. 3 ГПК. В случая допусната е съдебна делба на имота, съгласно индивидуализацията му по представените по делото писмени доказателства по придобиването му от наследодателя, по който факт спор между страните не е съществувал, и съгласно предоставените данни от кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени по заповед № РД- 18-48/3.06.2009 год., обективирани в представеното копие от кадастралната карта, с оглед наличните такива. Липсата на данни в същата, напр. за площ на имота, за собствеността, не могат да обосноват извод за липса на самостоятелен обект, предмет на предявения иск за делба. Поради това и този въпрос не е относим към изводите на съда за допускане на делбата, което обосновава извод за липса на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касацията. С оглед на това и представеното решение на ВКС се явява неотносимо и въпросът дали е налице противоречие с него не следва да се обсъжда поради липсата на релевантен правен въпрос.
С оглед съображенията на въззивния съд относно липсата на промяна в намерението на касатора, както и на конкретни действия, които да я обективират, в т. ч. да бъдат манифестирани пред останалите съсобственици, между което не е имало спорове относно основанието за упражняваната от касатора фактическа власт /включваща владение на собствената му идеална част по наследственото правоприемство и държане на чуждата идеална част/, обуславящият изводите в обжалваното решение за неоснователност на възражението за придобивна давност въпрос е липсата на установяване при спора наличието на едностранните действия по преобръщането на държането във владение, манифестирането им пред останалите съсобственици, като произнасянето по него е в съответствие със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2012 год. на ОСГК на ВКС.
Изводът на въззивния съд за липсата на предпоставките за придобивна давност е направен въз основа на събраните доказателства, като доводът на касатора е за противоречието му с тях, т. е. не се поставя правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а се иска проверка на направените изводи въз основа на събраните доказателства, което не е предмет на настоящето производство.
Въпросите относно владението на наследствен /съсобствен/ имот от един от наследниците/съсобствениците и позоваването му на давност по отношение на чуждите части, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници/съсобственици са съществени в производствата по делба на наследство, като същите са предмет на разясненията в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В настоящият случай произнасянето на въззивния съд е в съответствие с тази задължителна съдебна практика, поради което и не са налице поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
По тези съображения касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски за настоящето производство не се присъждат в полза на ответницата поради липса на заявено искане.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1227 от 19.10.2017 год. по гр. д. № 1770/2017 год. на Пловдивския окръжен съд по касационната жалба на Т. Ц. Ч., чрез пълномощника му адв. Г. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: