О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 340
София, 22.06. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 180/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Й. Г. С., М. А. С. и М. А. П., всички от гр. Б. срещу определение № 83 от 29.01.2009 г. по ч. гр. д. № 137/2009 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 20.12.2008 г. по гр. д. № 355/2008 г. на Окръжен съд –Благоевград, с което е прекратено производството по делото пред този съд и то е изпратено за разглеждане по подсъдност на Районен съд- Р.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима.
Поддържа се довод за неправилно прилагане на закона при определяне цената на иска с оглед заявения петитум – ревандикация на целия имот. Разрешеният съществен процесуален въпрос е за цената на иска и съобразно това определяне съда, на който той е родово подсъден като първа инстанция. Разрешаването на въпроса е от значение за точното прилагане на закона поради което се поддържа, че е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Касаторите са предявили срещу Г. М. ревандикационен иск за 1/3 от 536 ид. ч. от недвижим имот, съставляващ УПИ * в кв. 67 по плана на гр. Б. и построената в него двуетажна жилищна сграда. Правото си на собственост основават на наследствено правоприемство. Считат, че ответникът владее притежаваните от тях идеални части от имота без основание, тъй като черпи права от извършена публична продан на целия имот, който не е бил изключителна собственост към този момент на ипотекарния кредитор.
Съдът е приел, че е сезирал със субективно съединени искове за ревандикация на идеални части от имота. Определил е цената на тези искове въз основа на представената данъчна оценка за него и след като е намерил, че цената на всеки един от съединените искове е под 50 000 лв., е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на районен съд гр. Р..
Апелативният е оставил в сила определението на Б. окръжен съд. Споделил е крайния извод относно родово компетентния съд като се е обосновал и с това, че ищците са насочили исковете си срещу друг съсобственик на имота, поради което не могат да искат ревандикация на цялата вещ, а само на идеални части от нея, съответстващи на притежаваните от тях права. В обстоятелствената част на исковата молба ищците не отричат, че надареният през 1996 г. М. С. е придобил права върху спорния имот, но оспорват обема на тези права и с оглед на това твърдят, че не целия имот, а част от него е могъл да бъде предмет на договор за ипотека и съответно на публична продан.
Изводът за цената на иска е направен при правилно прилагане на процесуалния закон.
Не е налице основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението, тъй като разрешеният процесуален въпрос за предмета на иска е решен при точно прилагане на закона и в съответствие на изложените обстоятелства, от които касаторите черпят права. Този въпрос не е от значение за развитие на правото, тъй като съществуващата практика по него е последователна и безпротиворечива.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 83 от
29.01.2009 г. по ч. гр. д. № 137/2009 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.