О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София, 22.06.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1395/2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. Н. Д. от [населено място] срещу определение № 50 от 30.03.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 71/2017 г. на Великотърновски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено протоколно определение от 13.01.2017 г. по т. д. № 224/2016 г. на Русенски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, с която В. Н. Д. е осъден на основание чл.78, ал.4 ГПК да заплати на [фирма] разноски за процесуално представителство в размер на 1 200 лв. във връзка с прекратяване на делото поради отказ от иска.
Частният жалбоподател моли за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навежда оплакване, че не е съществувало годно основание за осъждането му за разноски, тъй като осъдителният диспозитив на първоинстанционното определение за разноските е постановен преди диспозитива за прекратяване на делото. Позовава се на противоречие на определението със задължителните указания в т.2 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС като твърди, че съдът не е съобразил липсата на представен списък за извършени по делото разноски. Излага доводи, че присъждането на разноски в случай на отказ от иска е уредено с цел да не се допуска злоупотреба с права, каквато в случая няма, доколкото искът е предявен за защита на правата му като съдружник в ответното дружество.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на следния въпрос : „Следва ли осъдителната част на определението да предхожда диспозитивната част и прави ли това осъдителната част от определението годно основание за осъждане и издаване на изпълнителен лист”. Без да е формулиран конкретен правен въпрос, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи и чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че въззивното определение противоречи на т.2 от Тълкувателно решение № 6/2012 г., съгласно което разноски се присъждат само ако е представен списък.
Ответникът [фирма] – [населено място], не заявява становище по частната жалба.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Русенски окръжен съд в обжалваната от В. Н. Д. част, с която жалбоподателят е осъден да заплати на [фирма] разноски по чл.78, ал.4 ГПК в размер на сумата 1 200 лв. – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по т. д. № 71/2017 г., Великотърновски апелативен съд е приел, че прекратяването на производството по делото поради отказ от предявения иск, предприет от ищеца след връчване на преписи от първоначалната и допълнителната искова молба на ответника и след депозиране на отговори по тях, съставлява основание по чл.78, ал.4 ГПК за възмездяване на ответника за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Въззивният съд е констатирал, че искането за разноски е заявено своевременно от процесуалния представител на ответника в заседанието, в което е постановено обжалваното определение, като са представени списък на разноските и доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение. За неоснователно е счетено оплакването на жалбоподателя, че няма годно основание за осъждането му за разноски, тъй като осъдителният диспозитив за разноските предхожда прекратителната част на определението. Изложени са съображения, че при наличие на редовен съдебен акт, съдържащ в диспозитива си две самостоятелни определения за прекратяване на производството по делото поради отказ от иска и за осъждане на ищеца за разноски, поредността на произнасянето е без значение за правилността на обжалвания акт.
По допускане на касационното обжалване :
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е от значение за изхода на делото и не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Потвърждаването на определението на първоинстанционния съд, с което частният жалбоподател – ищец в исковия процес, е осъден да заплати на ответника разноски е обусловено от решаващите изводи на въззивния съд, че прекратяването на делото поради отказ от иска съставлява основание по чл.78, ал.4 ГПК за присъждане на поисканите от ответника разноски и че извършването на разноските е доказано. Преценката на въззивния съд, че поредността на произнасяне в диспозитива на определението за прекратяване на делото и за осъждане за разноските е ирелевантна за правилността на първоинстанционното определение, няма самостоятелно значение за изхода на делото и касационното разглеждане на поставения в тази насока въпрос не би довело до друг изход на спора за разноските. Самостоятелен аргумент за недопускане на касационно обжалване е и липсата на надлежно обосноваване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, което жалбоподателят е посочил бланкетно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран правен въпрос във връзка с твърдението, че обжалваното определение е постановено в противоречие със задължителната практика в Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Независимо от отсъствието на поставен въпрос, следва да се отбележи, че не е налице противоречие със задължителните указания в т.2 от цитираното тълкувателно решение, според които страната следва да представи списък за разноски по чл.80 ГПК, дори когато е направила само един разход в производството, за който е представено доказателство. В мотивите към определението въззивният съд е направил изрична констатация, че ответникът е представил списък за извършените разноски за адвокатско възнаграждение. Освен това, според разясненията в съобразителната част на т.2 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, представянето на списък по чл.80 ГПК е предпоставка за упражняване на правото на страната да иска изменение на съдебното решение в частта за разноските, а не за допустимостта и основателността на искането за присъждане на разноски.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. т. д. № 71/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 50 от 30.03.2017 г., постановено по в. ч. т. д. № 71/2017 г. на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :