5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№340
София, 22.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на десети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………….………. и с участието на прокурора …………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 1250 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1, във вр. чл. 130 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 1720/21.ІІІ.2019 г. на варненското „Енерго-Про Продажби” АД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против определение № 135 на Варненския апелативен съд, ТК, от 5.ІІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 123/2019 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това търговско дружество срещу първоинстанционното определение № 4437/13.ХІІ.2018 г. на ОС-Варна по т. д. № 805/2018 г.: за спирането на това дело – на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – до приключване на производството по адм. дело № 8493/2015 г. по описа на Административен съд София-град.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, търговецът настоящ частен касатор претендира отменяването му, така както и на потвърденото с него преграждащо хода на процеса срещу ищцовото „УП България`4” ЕООД-София първоинстанционно определение и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд „за продължаване на съдопроизводствените действия”. Иска се и присъждане на разноските, направи по повод атакуването на преграждащото хода на делото определение в двете инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба търговецът неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки че с атакуваното определение Варненският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните два процесуалноправни въпроса:
1./ „Следва ли въззивният съд, в качеството му на контролна инстанция в частното производство, да вземе предвид и да обсъди всички наведени в частната жалба възражения на страните относно правилността на обжалваното определение?”;
2./ „Преюдициален ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК спорът за законосъобразността на декларативен индивидуален административен акт /ИАА/, който няма отношение към възникването или погасяването на облигационната връзка между страните в гражданския процес, но уточнява факти и обстоятелства на стабилен индивидуален административен акт /ИАА/, елемент от фактическия състав на облигационната връзка?”
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „УП България`4” ЕООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол, така и по основателността на оплакването за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод във връзка с втория правен въпрос, формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба, че: „цитираната съдебна практика не е относима към настоящия спор, тъй като фактическата обстановка е различна”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред Варненския апелативен съд, настоящата частна касационна жалба на „Енерго-Про Продажби” АД-гр. Варна ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните:
За да потвърди преграждащото по-нататъшния ход на делото първоинстанционно определение по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивният съд е могъл да конснтатира, че със свое решение № СП-1/31.VІІ.2015 г. Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ е определила нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение № Ц-018 от 20.VІ.2011 г., както следва: 1907 кWh, при определената цена – 191 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електроцентрали, работещи до 2 250 часа /т. 2.7/ и 2193 кWh, при определената цена – 173.06 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електроцентрали, работещи над 2 250 часа /т. 2.8/. На базата на тази своя констатация въззивната инстанция е приела, че това решение на КЕВР представлява индивидуален административен акт и макар самото то да не определя цената за изкупуване на ел. енергията, произведена от ищцовото търговско дружество, то все пак касае утвърдените цени с Решение № Ц-018 от 20.VІ.2011 г. на КЕВР, определяйки количествата ел. енергия, които се изкупуват по преференциални цени. С оглед тази негова природа /на ИАА/, Варненският апелативен съд е изградил решаващия си правен извод, че евентуалната отмяна на решение № СП-1/31.VІІ.2015 г. би довела до отпадане с обратна сила на породените с него правни последици, разпростиращи се както между страните по административния спор, но така също и по отношение на всички, следователно и между страните по настоящето търговско дело: вкл. „отпадане на един от ценообразуващите елементи в процесното правоотношение, тълкуването и приложението на който, е основния спорен въпрос в исковото производство”.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивни я съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първият от двата, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба процесуалноправни въпроси, се отнася до правилността на атакуваното въззивно определение. Съответно вторият процесуалноправен въпрос /за преюдициалността/ не е бил предмет на произнасянето на Варненския апелативен съд, доколкото никъде в мотивите на атакувания негов акт не се прави съпоставка между „декларативен” и „стабилен” административен акт.
С оглед всичко гореизложено, при така установената липса на главното основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, безпредметно се явява обсъждането налице ли е релевираната от търговеца настоящ частен касатор допълнителна предпоставка по т. 1 на същия законов текст. Меродавно обаче е обстоятелството, че атакуваното въззивно определение е било постановено в точно съответствие с приетото от състава на І-во т.о. на ВКС в определението му № 40/18.І.2018 г. по ч. т. дело № 2586/2017 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 135 на Варненския апелативен съд, ТК, от 5.ІІІ.2019 г., постановено по ч. т. дело № 123/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1
2