Определение №340 от 23.10.2018 по тър. дело №297/297 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340

гр. София 23.102018 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№297 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по искане на Р. М. П., процесуален представител на Д. Н. А. за допълване в частта за разноските на определение №296 от 14.05.2018 г. по т.д.№297/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в производството пред ВКС.
Ответникът по молбата Гаранционен фонд заявява становище за неоснователност на искането.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като разгледа доказателствата по делото и доводите, обективирани в искането, намира следното:
Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като при липса на спор между страните достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл.38, ал.1 от ЗАдв, представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл.78 от ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ в производството по чл.248 от ГПК, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице.
В процесния случай по същество такова оспорване е направено от страна на Гаранционен фонд, като по делото се установява, че на 07.11.2017 г., въз основа на осъдителното въззивно решение /предмет на проверка пред ВКС по настоящето дело/ в полза на Д. Н. А. е издаден изпълнителен лист за сумата от 100 000 лв., получен на 15.12.2017 г. Т.е. към момента на получаване на препис от касационната жалба на Гаранционен фонд, Д. Н. А. е била в състояние на заплати възнаграждение за труда, който адвокатът е следвало да положи във връзка с отговора на касационната жалба, а основанието /материална затрудненост/ за предоставяне на безплатна адвокатска помощ в полза на посоченото лице е опровергано, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на Гаранционен фонд за заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв, респективно за изменение на определението чрез присъждането на това възнаграждение.
С оглед изложеното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК за допълване в частта за разноските на определение №296 от 14.05.2018 г. по т.д.№297/2018 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ в производството пред ВКС.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top