О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр.София 23.06.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 288/2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г.
Образувано е по частна жалба на Д. А. З. чрез адв. К против разпореждане № 94/12.03.2008 г. на съдията-докладчик по гр.д. № 566:2008 г. на Русенския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 1* г.
Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимно лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Касаторът поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно – указанията на съда за отстраняване нередовностите били изпълнени, а по-късното плащане на държавната такса се дължало на финансови затруднения. Оплаква се и от въззивното решение, постановено по съществото на спора
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна:
Касационната жалба с вх. № 1347/16.02.2009 г., подадена против въззивното решение на Русенския окръжен съд № 540/18.12.2008 г. по гр.д. № 556/2008 г. е оставена без движение с указание да се посочат трите имена на страната, която я подава, адрес й, за точно и мотивирано посочване на касационните оплаквания, за представяне на мотивирано изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, като съдът е дал подробни разяснения за неговото съдържание с оглед различните хипотези по т. 1-3; за представяне на квитанция за внесена държавна такса от 30 лв. по сметка на ВКС, както и на преписи от уточнението и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК за ответника.
С разпореждане от 12.03.2008 г. касационната жалба е върната поради непълно изпълнение на указанията, при това извън срока по чл. 285, ал. 1 ГПК.
То е правилно.
Обжалваният съдебен акт е правилен.
Указанията на съда по чл. 285, ал. 1 ГПК са връчени на страната и на процесуалния й представител, като първото от тях е получено на 19.02.2009 г.
Следователно, срокът за изпълнение изтича на 26.02.2009 г. Изпратена е молба с уточнения по пощата едва на 09.03.2009 г., което е след преклузивния сорк, което прави изпълнението невалидно.
Без значение е кога адвокатът бил изготвил допълнителната молба, защото от значение е датата, на която тя е депозирана в съда или изпратена по пощата /арг. чл. 62, ал. 1 и 2 ГПК/. Следва да се посочи, че в случая дори твърдяната дата 04.03.2009 г. на фактическото съставяне на молбата също е след срока по чл. 258, ал. 1 ГПК.
Освен, че не е последвало изпълнение в срок, но то правилно е определено от администриращия съд още и като непълно.
Нито от първоначалната касационна жалба, нито от последващата молба може да се установи какви точно са касационните оплаквания на страната. Няма и изложение по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, като и двете молби са толкова неясни, че съдът не би могъл да извлече какъвто и да е въпрос – материалноправен или процесуално-правен, който да е от значение за решението по конкретното дело, съответно обосноваващ допускане на касационното обжалване. С въззивното решение съдът се е произнесъл по множество обективно съединени искове, като е обезсилил частично първоинстанционното решение и го е оставил в сила по евентуално заявени претенции за нищожност на различни основания и за унищожаемост на сделка.
Не са изложение твърдения и за специфичните условия, предвидени в различните хипотези по чл. 280, ал. 1 т. 1-3 ГПК.
Не се оспорва от самия жалбоподател, че не е внесъл в срок дължимата държавна такса. Ако е имало основания за удължаване на срока за изпълнение, той е трябвало да процедира по чл. 63 ГПК.
В заключение, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, като е върнал касационната жалба на Д. З.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 94/12.03.2008 г. на съдията-докладчик по гр.д. № 566:2008 г. на Русенския окръжен съд, с което е върната касационна жалба вх. № 1* г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ