О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
[населено място], 25.04.2014 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №3501/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 от ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. И. К. срещу решение № 171/21.06.2013г., постановено по в.т.дело № 220/2013г. на Варненския апелативен съд, с молба да бъде отменено като неправилно. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
В писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по жалбата Х. Б. Ц., чрез адв. Д. Т., заявява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Варненският апелативен съд е потвърди решение на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлен искът на дружеството – касатор срещу ответника Ц. по чл.240 във връзка с чл. 236, ал.4 ТЗ и чл.45 ЗЗД за сумата от 26 000 лв., частичен от равностойността на 2 000 000 евро. Претенцията е обезщетяване на причинени на дружеството вреди, в резултат на бездействието на ответника да сключи от името и за сметка на търговското дружество разпоредителна сделка в изпълнение на решение на СД от 10.12.2006г. за прехвърляне на притежаваните от ищеца дялове от капитала на [фирма] на чуждестранното юридическо лице „Д. Е. И.” за сумата от 2 000 000 евро с краен падеж 31.12.2011г. и неизпълнение на задължението му да осъществи контрол при подписване на договора, който е в нарушение на чл. 236, ал.1, т.2 ТЗ. За да потвърди решението въззивната инстанция приема, че има вътрешно противоречие в изложените от ищеца обстоятелства между твърдението, че на дружеството са причинени вреди от бездействието на ответника в качеството му на ИД на дружеството към момента на изповядване на продажбата от другия ИД Д. Р. и вреди от сключената продажба. Съгласно чл. 237 ТЗ, членовете на СД имат равни права и задължения и независимо от вътрешното разпределение на функциите между тях. По делото не е установено Ц. да е упълномощавал Р. да сключи сделката с чуждестранното ЮЛ, липсва законова разпоредба, както и разпоредба в устава на търговското дружество – ищец изпълнителните директори и членовете на СД да упражняват контрол върху действията на другия ИД. Не е установено за дружеството да са настъпили вреди, не е конкретизирано дали се касае за пропуснати ползи или претърпяна загуба, сделката е възмездна, което само по себе си не доказва вреди, а обстоятелството, че вземането /цената/ не може да бъде събрано от купувача, е обстоятелство ирелевантно за спора между страните по него, така както е очертан в исковата молба. На последно място, съдът е намерил за вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се твърденията на ищеца за липса на решение на ОС на дружеството по чл. 236, ал.2, т.2 ТЗ и допускане отчуждаване от ответника на дружествени дялове в нарушение на решение на СД от 10.12.2006г. За причинените на дружеството вреди отговоря лицето, което е сключило продажбата, ако дружеството счита, че има такива, в какъвто смисъл е решение №202/22.12.2010г. т.дело № 764/2009г. на ВКС, ІІ т.о.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и/ или процесуалното право. Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. ВКС може само до конкретизира, но не може да извлича и сам да формулира правния въпрос въз основа на изложените в касационната жалба факти. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/. В случая касаторът в т.1 на изложението на касационните основания не е изпълнил задължението да формулира правен въпрос, който да е обусловил решаващия извод на въззивния съд по иска. От горното следва, че ВКС не следва да обсъжда цитираните в т.1 на Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение на ВКС – първото ТР, а второто постановено по реда на чл.290 ГПК.
По формулирания в т.2 на Изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК процесуалноправен въприс ВКС, ТК, състав на първо отделение, намира следното:
Въпросът „следва ли съдът да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали въпроси са необходими специални знания, да обсъди експертизата наред с всички останали доказателства по делото и да изложи мотиви защо възприема заключението на експертизата” не изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Отказът да се назначи експертиза е мотивиран от инстанциите по същество с обстоятелството, че фактите, които експертизата трябва да установи, са неотносими за правния спор, а не поради факта, че не са необходими специални знания за тяхното установяване. Според мотивите на въззивния съд правният въпрос, който е обусловил съдебното решение по конкретното дело е, че отговорност за причинени вреди на търговското дружество по сключена сделка възниква само за лицето, сключило сделката, а в случая договорът за продажба на дялове е сключен от трето на спора лице. От това следва, че процесуалноправния въпрос не е обусловил изводите на съда за отхвърляне на предявения иск. На основание т.1 от цитираното ТР не се обсъжда допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване, на основания чл.78, ал.3 ГПК, на ответника ще следва да се присъдят документираните в договора за правна помощ от 30.08.2013г. разноски – адвокатско възнаграждение от 2900 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №171/21.06.2013г., постановено по в.т.д. №220/2013г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Х. Б. Ц. от [населено място] разноски 2900 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ