4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
С., 25.04.2019г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 4422/2018 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д., подадена чрез адв. А. Ж. от ВАК, срещу въззивно решение № 1356 от 19.07.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 962/2018г., с което след отмяна на решение № 968/09.03.2018г. по гр.д. № 6545/2017г. на Варненския районен съд, е отхвърлен предявеният от Д. Н. Д. срещу Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, вр. т. 4 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие от повдигнатото му на 20.01.2014г. обвинение за престъпление по чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е признат за виновен с присъда № 113/31.03.2014г. по н.о.х.д. № 1956/2013г. на В., потвърдена с решение № 192/03.07.2014г. по в.н.о.х.д. № 567/2014г. на В., като с решение № 410/28.11.2014г. по н.д. № 1363/2014г. на ВКС делата на В. и В. са възобновени и е изменена присъдата № 113/31.03.2014г. по н.о.х.д. № 1956/2013г. на В. и решение № 192/03.07.2014г. по в.н.о.х.д. № 567/2014г. на В., като е преквалифицирано извършеното от Д. Н. Д. деяние в престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК, в размер на 15000.00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2014г. до окончателното изплащане на задължението.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон – основание за касационно обжалване по чл.281 ал.1 т.3 ГПК. Искането е за неговата отмяна и уважаване на предявения иск.
В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС по въпроса: „когато е налице акт на Върховния касационен съд, произнесен по реда на чл. 425 и сл. от НПК, с който подсъдимият се признава за невинен по едно „тежко“ престъпление и се преквалифицира деянието му в друго по-леко престъпление, за което му е наложено наказание, налице ли са всички елементи от фактическия състав на чл.2, т.3 ЗОДОВ, обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на правозащитните органи?“.
Ответната страна Прокуратурата на Република България не изразява становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежно конституирана страна в производството с интерес от предприетото процесуално действие срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК, но не е налице соченото от касатора основание по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съображенията за това са следните:
За да отхвърли предявения иск въззивният съд е приел за установено, че по внесения обвинителен акт по преписка вх. № 7846/2012г. на ВРП, срещу ищеца за извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на 12.04.2013г. е образувано н.о.х.д. № 1956/2013г., по описа на В.; че в хода на производството, в съдебно заседание на 20.01.2014г. по искане на прокурора и на основание чл. 287 от НПК, съдът е допуснал изменение на обвинението, като наказателното производство да продължи срещу ищеца за престъпление по чл. 149, 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; че с присъда № 113/31.03.2014г. по н.о.х.д. № 1956/2013г. на В. Д. Н. Д. е признат за виновен в това, че през м. юни 2012г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвокупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст, а именно Д. Р. В., поради което и на основание чл. 149, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на определеното наказание с изпитателен срок от три години, която била потвърдена с решение № 192/03.07.2014г. по в.н.о.х.д. № 567/2014г. на В.; че с решение № 410/28.11.2014г. по н.д. № 1363/2014г. е възобновено н.о.х.д. № 1956/2013г. на В. и в.н.о.х.д. № 567/2014г. на В. и са изменени постановените по тези дела присъда № 113/31.03.2014г. и решение № 192/03.07.2014г. по в.н.о.х.д. № 567/2014г. на В., като е преквалифицирано извършеното от Д. Н. Д. деяние в престъпление по чл. 325, ал. 2 от НК.
Въззивният съд се позовал на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. т. 4 от ЗОДОВ, според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано, както и при налагане на наказание по Наказателния кодекс или на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание бъде отменено.
Приел е, че конкретният случай не попада в приложното поле на тази норма, тъй като за извършеното от ищеца едно изпълнително деяние е било повдигнато обвинение за извършено престъпление по 149, ал. 1 от НК, което възобновилият производството по н.о.х.д. и в.н.о.х.д. наказателен съд е преквалифицирал като престъпление по 325, ал. 2 от НК, за което е постановена осъдителна присъда и на ищеца е наложено наказание „лишаване от свобода“, като изтърпяването е отложено с изпитателен срок. В този смисъл е приел, че не е налице хипотеза на оправдаване на лицето по повдигнато обвинение за едно или повече от няколко изпълнителни деяния по смисъла на т. 11 от ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, при която Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за незаконно обвинение относно деянието или деянията, за които лицето е било оправдано. След като оправдателна присъда няма, няма прекратяване на производството, декриминализиране на извършеното или налагане на наказание за административно нарушение, а по едни и същи факти, съдът е стигнал до извода, че е налице противоправно деяние, което представлява престъпление по НК, извършено е от ищеца, за което не е изтекла давност и не е амнистирано, то не следва да се ангажира на отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. т. 4 от ЗОДОВ.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от касатора въпроси не обосновават извод за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивния съдебен акт. Съображенията за това са следните:
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 от ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Този въпрос следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със: задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно.
Не е налице поддържаното противоречие с тълк. решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. В същото е прието, че държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането.Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди – болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В случая не е налице хипотеза на оправдаване на лицето по повдигнато обвинение за едно или повече от няколко изпълнителни деяния по смисъла на т. 11 от тълк. решение № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Макар повдигнатото обвинение да е за по-тежко наказуемо по закон престъпление, което е преквалифицирано в по-леко наказуемо по закон престъпление, то ищецът е осъден за едно и също деяние, поради което не е налице основанието за ангажиране на отговорността за вреди, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При този изход на спора касаторът няма право на разноски, а ответната страна не е претендирала такива
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1356 от 19.07.2018 г. на Варненския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 962/2018г..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: