O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
С., 04.04.2011 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1484 /2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх.N. 1206/23.08.2010 година на С. Г. А., Л. Р. А., Г. Р. А., С. П. А. , Н. А. П. и Г. А. С. чрез адв. В. Д. – САК срещу Решение от 14. 07.2010 година по гр. възз.д. Nо 58 /2010 година на ОС-М..
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията на чл. 258 ГПК е потвърдил Решение от 04.12.2009 година по гр.д. Nо 273 /2008 година на РС-Б., с което е отхвърлен предявеният от С. Г. А., Л. Р. А., Г. Р. А., С. П. А. , Н. А. П. и Г. А. С. иск срещу Н. И. Д. и К. К. Г. за установяване правото им на собственост върху ПИ с кадастрален Nо 12961.424.366 по плана на[населено място] с площ от около 1800 кв.м., както и иска по чл. 537 ал.2 ГПК за отмяна на НА Nо 735/2008 година.
За да отхвърли исковете за собственост , решаващият въззивен съд е приел, че ищците не се легитимират за собственици на процесния ПИ по силата на решение за признаване правото на собственост по З. , нито е налице съвпадение на имотите описани по НА Nо 95/1945 година и този, чиято отмяна се иска- НА Nо 735/ 2008 година , с които констативен нотариален акт се признава право на собственост на Н. Д. на основание наследство, реституция по ЗСПЗЗ и давностно владение.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на съществени процесуалните правила по преценка на доказателствата по делото, за нарушени правомощия на въззивната инстанция по чл. 236 ал.2 ГПК и по приложението на чл. 17 ал.2 ГПК, обусловили порочността на обжалваното решение , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
С изложение към касационната жалба допустимостта на касационното обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, с довод, че по въпросът за идентификацията и индивидуализацията на недвижими имоти се решава противоречиво от съдилищата и за правилното приложение на закона се налага произнасяне за да се унифицира тезата , че кадастралният план /КП/ не е документ удостоверяващ правото на собственост , а за индивидуализацията на имотите е необходимо поне две от границите да бъдат установими, а въпросът за приложимостта на чл. 17 ал.2 ГПК налага произнасяне , с оглед неточното му прилагане по делото.
В срока по чл.287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касация.
Състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 и ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , налице са данни за обжалваем интерес над минимално определения по чл. 280 ал.2 ГПК- а именно данните за данъчна оценка на процесния имот от 15 660 лв. поради което същата се явява процесуално допустима.
След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира , че НЕ СА налице релевираните основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК .
За да е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен, въззивен съд или с решение на ВКС, постановено по реда на отменения ГПК по същия въпрос.
След като с изложението по чл. 284 ал.3 ГПК не се сочи, нито се представят решения на съдилищата , с които посоченият въпрос – за идентификацията и индивидуализацията на недвижими имоти да се разрешава противоречиво, то позоваването на т.2 като основание за допускане на касационното обжалване , не може да бъде прието за обосновано.
Не е налице и основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставеният въпрос е фактически въпрос и според начина на установяване на конкретните факти по всяко дело, изводите на съдилищата са различни без обаче това да означава противоречива практика, нито да обосновава нужда от произнасяне , с което преразглеждането на поставения въпрос би довело до промяна и преодоляване на погрешно установена съдебна практика , или до осъвременяване на тълкуването на правна норма , или до тълкуване на нови правни норми и институти за постигане на еднаквото и точно тълкуване и развитие на правото.
По изложените съображения и на чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по касационната жалба вх. Nо А-1206/23.08.2010 година на С. Г. А., Л. Р. А., Г. Р. А., С. П. А. , Н. А. П. и Г. А. С. чрез адв. В. Д. – САК срещу Решение от 14. 07.2010 година по гр. възз.д. Nо 58 /2010 година на ОС-М. по отхвърлените искове за собственост.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :