О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
София, 04.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 213 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частната жалба на Н. Д. И. от [населено място] против разпореждане № 899 от 31 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 2292 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е върната частната жалба с вх. № 2416 от 30 януари 2012 г. на И. против определение № 85 от 9 януари 2012 г. по същото въззивно гражданско дело в частта, с която е оставена без уважение молбата на И. за изменение на решение № 1699 от 6 декември 2011 г. в частта му за разноските.
В жалбата се сочи, че частният жалбоподател поискал изменение на решение в частта за разноските, но с определение съдът оставил молбата без уважение; срещу това определение била подадена частна жалба с приложен протокол от съдебно заседание; представя се изпълнителен лист, от който е видно, че според районния съд минималното адвокатско възнаграждение съгласно Наредбата за определяне размера на минималните адвокатски възнаграждения, е 100 лева; от определението на окръжния съд обаче е видно, че окръжният съд има „друга тарифа” за минималните възнаграждения; недопустимо е различни съдебни състави да тълкуват по такъв колизионен начин съответните правила за определяне на възнаграждение.
Ответникът [община] като правоприемник на Пловдивска общинска агенция за приватизация, не представя отговор на жалбата по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
С атакуваното разпореждане съдът приел, че се обжалва определение само в частта, с която е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на решение в частта му за разноските; решението на съда, чието изменение е искано, е необжалваемо съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и предвид разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението по 248 ГПК не подлежи на обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
Частният жалбоподател е предявил иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, които той е оценил на сумата 3500 лева. С първоинстанционното решение съдът осъдил Пловдивска общинска агенция за приватизация да му заплати сумата от 600 лева обезщетение и отхвърлил иска до пълния предявен размер; жалбоподателят е осъден да заплати на ПОАП 290 лева разноски по делото. Въззивният съд отменил решението в осъдителната му част и отхвърлил предявения иск и за сумата от 600 лева, потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част и осъдил жалбоподателя да заплати на ПОАП 25 лева разноски по делото и 350 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. Жалбоподателят поискал изменение на решението в частта му за разноските. С определение № 85 от 9 януари 2012 г. по в.гр.д. № 2292 по описа на окръжния съд в [населено място] за 2011 г. въззивният съд оставил искането без уважение. Срещу това определение е подадена от жалбоподателя частна жалба, която е върната с процесното обжалвано разпореждане.
Според правилото на чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, определението по разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Предвид цената на предявения иск, въззивното решение не подлежи на по-нататъшен контрол, както предвижда чл. 280, ал. 2 ГПК. Ето защо и определението на въззивния съд, с който е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на решението в частта му за разноските, не подлежи на по-нататъшен контрол, както правилно е заключил и въззивният съд.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 899 от 31 януари 2012 г., постановено по в.гр.д. № 2292 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: