3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 42/2011 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр.София, 04.05.2012 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на осми ноември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 42/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат И. И. от САК срещу решението на Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, постановено на 30.09.2010 год. по в.гр.дело № 3410/2003 год. С това решение на основание чл.409, ал.1 ГПК/отм./ съдът е постановил да се издадат дубликати от два броя изпълнителни листа от влязлото в сила решение на Софийски градски съд от 09.02.2004 год. по гр.дело № 3410/2003 год., с което се потвърждава решението на Софийски районен съд, 24 състав от 24.04.2003 год. по гр.дело № 118/2003 год. С това решение е осъден ответника-касатор да предаде на основание чл.233, ал.1 ЗЗД на ищците-наемодатели по сключен договор за наем от 1998 год. държането на процесния недвижим имот-магазин, намиращ се на партерния етаж на жилищна сграда на [улица] [населено място], както и да им заплати сумата 995 лева съдебни разноски.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че делото е образувано срещу дружеството повече от три години след като вече не владеело имота, а и самите наемодатели не са собственици на наетия имот. Тези факти са били изяснени още в хода на делото, но са счетени за ирелевантни от решаващия съд при постановяване на осъдителното решение по съображения, че предвид облигационния характер на наемния договор въпросът за собствеността на наетия имот е без правно значение за наемните правоотношения.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие на обжалваното решение с практиката на ВКС по поставените материалноправни въпроси: 1. Следва ли да се издава дубликат на изпълнителен лист, когато делото е образувано срещу лице, което повече от три години преди това не владее имота. 2. Дължи ли се ново заплащане на сума, която вече е била заплатена по образуваното изпълнително дело. 3. Може ли да се приема за доказано, че изпълнителният лист е загубен и да се уважи молбата за издаване на дубликат след като съдът е оставил без уважение искането на молителя за събиране на доказателства, че оригиналът от изпълнителния лист е изгубен или унищожен.
Ответниците по касационната жалба не изразяват становище по искането за допускане на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и след проверка на данните по делото намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от съда с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение Софийски градски съд е постановил на основание чл.409, ал.1 ГПК/отм./ да се издадат дубликати на два изпълнителни листа от влязлото в сила решение на СГС от 09.02.2004 год. по гр.дело № 3410/2003 год. С това решение е потвърдено първоинстанционното решение на СРС от 21.04.2003 год. по гр.дело № 118/2003 год., с което на основание чл.233, ал.1 ЗЗД е осъден ответника-касатор в качеството му на бивш наемател по сключен с ищците наемен договор от 01.01.1998 год./чийто срок е изтекъл/ да предадат държането на процесния недвижим имот и да заплатят направените по делото съдебни разноски в размер на 995 лева. Прието е, че тъй като се касае за възникнали между страните облигационни правоотношения, правно ирелевантен за изхода на спора е въпросът за собствеността на наетата вещ. Въззивното решение е оставено в сила от ВКС, ТК, ІІ т.о. с решение № 427/11.10.2005 год. по т.дело № 361/2004 год. В производството по чл.409 ГПК/отм./ е безспорно установено, че образуваното въз основа на осъдителното решение изп.дело № 4178/2004 год. по описа на СИС при СРС, ІІ ГО, 12 участък е било изгубено и няма данни първоначалните изп.листа да са върнати на взискателите или делото да е прекратено. Този факт се установява от представения като доказателство акт за изгубено изпълнително дело, издаден на 17.02.2009 год. от държавен съдебен изпълнител при СРС. При тези фактически данни, тъй като кредиторите разполагат с изпълнителното основание, въз основа на което са издадени първоначалните два броя изпълнителни листа, които са били изгубени и длъжникът не е доказал изпълнение на задължението и погасяване на дълга, въззивният съд е постановил издаването на исканите дубликати. В това производство длъжникът не може да се позовава на правоизключващи или правоунищожаващи факти, предхождащи издаването на първообразите на изпълнителните листа. В тази връзка поставените от касатора в жалбата му материалноправни въпроси относно собствеността и владеенето на процесния недвижим имот, както и размерът на присъдените съдебни разноски са ирелевантни, тъй като са били предмет на обсъждане в хода на приключилия с влязло в сила съдебно решение съдебен процес. Тези въпроси не могат да бъдат пререшавани в производството за издаване на дубликат от изп.лист по чл.409 ГПК/отм./. Неоснователно се явява поддържаното становище, че не било доказано от молителите изгубването или унищожаването на първоначално издадените изп.листа. Както вече беше посочено, този факт е безспорно установен с представения акт за изгубеното изпълнително дело, издаден от ДСИ при Софийски районен съд.
Не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС, която съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС включва ППВС при действието на ЗУС, тълкувателни решения на ОСГК и ОСТК на ВКС при действието на ЗСВ и решения по чл.290 от новия ГПК, каквито данни в случая липсват. Приложеното към касационната жалба р.№ 320/03.02.1967 год. по гр.дело № 2258/1966 год. на ВС, І г.о. няма характер на задължителна съдебна практика. Освен това същото е неотносимо, тъй като касае приложението на чл.416 от отменения ГПК – отлагане на изпълнението върху недвижим имот по искане на трето лице, което заявява самостоятелни права върху него.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-В въззивен състав, постановено на 30.09.2010 год. по в.гр.дело № 3410/2003 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ