Определение №340 от 6.4.2016 по гр. дело №1113/1113 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 340
гр. София, 06.04.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1113 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Българска академия на науките против решение № 2130/21.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 3155/2015 г. от трети състав на Окръжен съд – Варна.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, въззивният съд е потвърдил решение на първоинстанционния съд, като е приел, че обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни.
Въззивният съд е приел, че за правомерност на уволнението поради съкращаване в щата е достатъчно извършване на съкращаване в щата като разпореждане на съответния компетентен орган за премахване на определена щатна бройка или щатни бройки за определени длъжности, респ. за реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание, като освен това е необходимо да бъдат спазени и другите императивни разпоредби на КТ. Прието е, че това основание възниква тогава, когато премахването на трудовата функция е реално – преустановява се съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е реализирала или в няколко от определен брой еднородни длъжности, посредством които се е осъществявала. В случая, съдът е приел, след сравняване и анализ на същността на представените длъжностни характеристики, тази която е заемал ищеца по делото и новата длъжност, която е създадена в Б., че в същностните характеристики на новата длъжност са запазени основните трудови функции от длъжността, която е заемал ищеца и които са определящи за заеманата от служителя длъжност и които я характеризират, поради което настоящият състав счита,че не е налице реално съкращение чрез промяна в трудовите функции. Съдът е приел, че по въпроса налице ли е съкращаване на щата в случай на закриване на заеманата длъжност и създаване на нейно място на нова, в трудовите функции на която са включени част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и съществени нови трудови функции, следва да се отговори положително, но в настоящия случай не са налице за новата длъжност нови съществени за тази длъжност трудови задължения, за разлика от длъжността която е заемал ищеца по делото, поради което е прието, че не е налице съкращение в щата. Съдът е приел за неоснователно твърдението на работодателя, което е изложено в отговора на исковата молба, че длъжността „ръководител база” има ръководни функции, като отговаря за цялостната дейност на базата . До този извод съдът е достигнал, като се е обосновал с длъжностната характеристика за длъжността „ръководител база”- т.5,6 и 7, където ръководните функции са посочени единствено спрямо длъжността „домоуправител”, а е посочил, че такава длъжност обаче, поради извършеното съкращение за в бъдеще в творческия дом няма, поради което е направил и извод, че отпадат ръководните функции на длъжността „ръководител база”, като е приел , че различията с трудовите функции на домоуправител не са съществени и специфични за новата длъжност. Съдът, освен изложените по-горе съображения за липсата на реално извършено съкращение в щата е изложил и съображения, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна и поради обстоятелството че не е извършен подбор .
В изложението на касационните основания се сочат правни въпроси, които според касатора са разрешени при противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Първият и третият от поставените правни въпроси, независимо от тяхната формулировка, видно от изложението и обосновката им, касаят задължението на съда да се произнесе по всички направени от страната доводи и възражения от една страна, от друга са свързани с възможността да се докзава съдържание на трудовите функции на две или повече длъжности по длъжностна характеристика със свидетелски показания. Задължителната съдебна практика, с оглед тълкуването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, дадено с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, са постановени решения от ВКС, по реда на чл.290 ГПК, като задължителното тълкуване по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е това, дадено с отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване по съответното съдебно решение на ВКС. Безспорно е, че съдът е длъжен да се произнесе по всички твърдения, доводи и възражения на страните, като в тази връзка обсъди всички събрани по делото доказателства. По този правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, представена и от касатора по делото. Съдът, в случая е обсъдил събраните по делото доказателства, като е направил посочените по-горе правни и фактически изводи, относно наличието или не на реално съкращение в щата, на което основание е прекратено трудовото правоотношение с ищеца по делото. В изложението на касационните основания по така поставения правен въпрос обаче, се оспорват изводите на съда относно наличието на съкращение в щата като основание за прекратяването на трудовото правоотношение по същество. Този въпрос, така поставени и развит от касатора, представлява оплакване по същество на спора, обсъждането на доказателствата по делото и касае евентуално възприетата фактическа обстановка по спора, т.е. съвпадението на трудовите функции на за длъжността на ищеца и новоразкритата длъжност. Този въпрос е фактически и касае обосновансостта на съдебното решение, а необосноваността, като порок на съдебното решение, не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а евентуалното наличие на необоснованост следва да се преценява едва след като са налице предпоставките относно допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, предвид разпоредбата на чл.281 ГПК. В тази връзка и поставения въпрос относно критериите при преценка на сходство на длъжности по длъжностното разписание, предвид обосновката на въпроса, също е фактически въпрос и не следва да се обсъжда в настоящото производство.
В отговорите на правните въпроси по цитираните от касатора съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК не се съдържа отговор на поставения правен въпрос относно допустимостта на свидетелските показания в конкретната хипотеза, в която е зададен от касатора правния въпрос, поради което те са неотносими към настоящото производство по чл.288 ГПК. Този извод се налага от обстоятелството, че касаторът сочи касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика. В цитираното в тази насока решение № 387/2012 г. по гр.д.№ 185/2012 г. на ІV гр.отд., в отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване по това дело се приема отговор на правен въпрос по материалноправен въпрос относно обхвата на подбора и в тази част решението на ВКС представлява задължителна съдебна практика, като този правен въпрос е неотносим към настоящия спор.
Четвъртия правен въпрос, относно задължението на съда да се произнесе по тази факти, обстоятелства и доводи на страната, въведени от ищеца своевременно, с исковата молба, също е неотносим към спора, доколкото извода на съда относно липсата на проведе подбор по чл.329 КТ не е решаващ при крайния му извод относно незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Решаващия извод на съда е относно липсата на реално съкращение в щата – основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, а не липсата на извършен подбор, в каквато насока е поставен правния въпрос.
Предвид изложеното, не са налице касационните основания, сочени от касатора, относно допустимостта на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените за това производство разноски, общо в размер на 500 лева, представляващи заплатено от страната адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Водим от горното, състава на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2130/21.12.2015 г., постановено по гр.д.№ 3155/2015 г. от трети състав на Окръжен съд – Варна.
ОСЪЖДА Българска академия на науките да заплати на С. Д. Ш. съдебен адрес [населено място], [улица] на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500 лева.
Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.

Scroll to Top