ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
София, 06.07.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА ч.гр.дело № 2604 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от М. Д. Д. чрез процесуалния му представител адв.Д.С., с представено по делото пълномощно срещу определение № 167/6.3.2017 г, постановено по гр.дело № 116/17 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен състав, с което е потвърдено определение от 3.4.2013 г, постановено по гр.дело № 8007/13 г по описа на Софийски районен съд, 124 състав.С първоинстанционното определение съдът е оставил без уважение молбата на М. Д. освобождаване от заплащане на държавна такса по предявените от него срещу З. Л. П., Л. Н. П. и Ц. Г. П. искове с правно основание чл.59 ЗЗД.
В частната касационна жалба се подържа, бе въззивното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на процесуалните правила и материалния закон.Иска се допускането му до касационен контрол и отмяната му като незаконосъобразно, като бъде уважена молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса по предявените искове.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за освобождаване на ищеца от заплащане на държавна такса по предявените искове, доколкото от извършените в Търговския регистър вписвания е установено, че същият е управител или изпълнителен директор в множество търговски дружества.Съгласно разпоредбата на чл.147 ал.7 от ТЗ отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се вписва в търговския регистър.Въпрос на уговорка между дружеството и управителя е дали и какво възнаграждение да бъде заплащано, а ако договорите са бъзвъзмездни то това е по уговорка между жалбоподателя и другжеството и не може да полсужи за основание по чл.82 ал.3 ГПК за освобождаване от държавна такса.Прието е, че ищецът е в трудоспособна възраст -54 години, високо образован, управител на дружества, без данни за влошено здравословно състояние обстоятелства, които предполагат възможност за заплащане на държавна такса.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 ГПК е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.Не са формулирани никакви въпроси.
Съгласно ТР № 1/2009 от 19.2.2010 г постановено по т.дело № № 1/2009 на ОСГТК касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл.284, ал.1 т.3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал.3, т.1 на същата правна норма. То се извежда допълнително и от въведеното задължително приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност. Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационните жалби.
Обжалваното решение/определение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен този въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна по касационната жалба, а и възможно би било жалбоподателят да влага в правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело друго, различно съдържание от
това, което ще изведе съдът. Върховният касационен съд може от обстоятелствената част на изложението в приложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Това е израз на служебното задължение на съда да квалифицира спорното право въз основа на фактите, доводите и твърденията на страните /арг. от чл. 5 ГПК, чл.235, ал.2 ГПК и др./.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване- а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.
В разглеждания случай касаторът, чрез неговия пълномощник не е формулирал нито един правен въпрос, поради което не са налице основания за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 167/6.3.2017 г, постановено по гр.дело № 116/17 г на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, Първи въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.