ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 340
София. 05.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 327 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
І. Образувано е по касационна жалба на П. 9. ЕООД П. и В. Г. Ч. от София против решение № 49/15.08.2008 г. по гр.д. № 861/2007 г. на Софийски АС в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която първия касатор е осъден да заплати на БСК сумата 28 000 щ.д. по договор за заем от 5.10.90 г. и споразумителен протокол от 19.09.91 г., ведно със законната лихва, както и сумата 8 220.49 щ.д. обезщетение за забава.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи следното: 1. Произнасяйки се по иск, различен от този, с който е сезиран, САС е нарушил диспозитивното начало-чл.6 ГПК. Основните начала на гражданското съдопроизводство съставляват в своята съвкупност съществен елемент от правовия ред в РБ. По тази причина тяхното спазване е от водещо значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Същевременно е налице и основанието по т.1, защото решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС-Р № 381/14.03.2000 г. по гр.д. № 1376/99 г. на ІV г.о., 2. САС е постановил решението си без да обсъди основното възражение. Приложени са Р № 752/18.11.88 г. по гр.д. № 637/88 г. на ІІІ г.о., че към решението съдът излага мотиви за фактическите и правни основания, въз основа на които е постановено. В този смисъл са и другите две приложени решения.
Посочването, че произнасянето на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона-чл.280,ал.1,т.3 ГПК, е неточно и половинчато. Така се игнорира кумулативното изискване на законодателя същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, да е такъв, който не само да е релевантен за точното прилагане на закона, но заедно с това да е и от значение за развитие на правото въобще.
В т.3 е визирано едно единствено основание. Точното прилагане на закона е във връзка с развитие на правото-правото не може да се развива при неточно прилагане на закона. Точното прилагане на закона е един от аспектите на развитие на правото, което може да се реализира при точно прилагане на правните норми. Така например, развитие на правото ще е налице: а/ в случай, при който произнасянето по съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълнотата, неяснотата или противоречивостта на самия закон-чл.5 ГПК, б/ когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона за да възприемат друго-чл.124,ал.1 ЗСВ. В изложението не е посочен и мотивиран нито един от тези случаи.
Като се е произнесъл по твърденията на обстоятелствата в исковата молба, които са очертали предмета на делото, съдът не е допуснал нарушение нито на разпоредбите на ГПК, нито на материалния закон, което е в съответствие с приложеното решение на ВКС-ІV г.о.
Твърденията, че въззивният съд не се е произнесъл по всички доводи и неправилно е приложен материалния закон, биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не обосновават приложно поле на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
ІІ. Подадена е и касационна жалба от В. Г. Ч. от София против решение № 154/9.12.2008 г. по гр.д. № 861/2007 г. на Софийски АС, с което е допусната поправка на ЯФГ в решението от 15.08.2008 г. в смисъл, че след диспозитива, с който се оставя в сила решението на СГС по отношение на ПЕП-9. Е. , се чете диспозитив: “Оставя в сила решението в частта, с която В. Ч. от София е осъден да заплати на БСК същите суми, доколкото не са заплатени от ПЕП-9. ЕООД- П. ”
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по два съществени процесуалноправни въпроси: 1. Задължително ли е излагане на мотиви от въззивния съд, и 2. Какви са пределите на инстанционен контрол от въззивния съд. Първият бил решен в противоречие с т.19 ТР 1/2000 г., а вторият с т.4 ТР 1/2000 г. – чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
С обжалваното решение е прието, че съдът е изложил мотиви относно основателността на иска срещу втория ответник, като изложението касае общо двамата ответници и жалбоподатели във въззивното производство, доколкото отговорността им произтича от общ начален правопораждащ факт и доколкото в решението въвзивният съд е следвало да отговори на техните общи оплаквания, изложени в общата им въззивна жалба, без за преповтаря тези съображения на първата инстанция, които споделя и не се оспорват.
Всъщност употребеният израз-доколкото отговорността им произтича от общ първоначален правопораждащ факт и доколкото в решението въззивният съд е следвало да отговори на техните общи оплаквания, е в смисъл, че съдът е отговорил, което е направил видно от мотивите на стр.3 и 4 от въззивното решение. Отделен е въпросът, че по т.19 ТР 1/2000 г. съществен е диспозитивът, а не само мотивите.
Независимо от горното, недопустимо е чрез решение по реда на чл.192,ал.2 ГПК-отм. да се атакува самото въззивно решение. Освен това доводите в двете изложения са противоречиви и взаимноизключващи се. Докато в първото се твърди, че въззивното решение не съдържа изводи по основни възражения, във второто се сочи, че съдът не е обвързан само от оплакванията във възивната жалба-т.4 ТР 1/2000 г.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 49/15.08.2008 г. по гр.д. № 861/2007 г. на Софийски АС в обжалваната част, както и на решението за поправка № 154/9.12.2008 г. по същото дело.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: