О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София 11.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1145 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. г ст”Т.”гр.Я. чрез пълномощник юрк.Г. П. срещу решение № 130 от 16.07.12г.по в.гр.дело № 242/12г.на Окръжен съд – Ямбол,с което е потвърдено решение № 273,постановено по гр.дело № 3500/11г.на Районен съд – Ямбол.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ,предявени от М. А. К..В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
В писмен отговор ответникът по касационната жалба М. А. К. чрез адв.М. Д. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 124/12.09.11г.на директора на Д.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца М. А. К.,на длъжност”горски надзирател”, на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- поради съкращение в щата,е незаконосъобразна,тъй като работодателят не е доказал законността на извършения подбор – не е установено двамата служители с завършени квалификационни курсове да притежават минимално предвиденото в щата средно образование,както и подборът не е извършен измежду всички служители,заемаща длъжността.
Не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 от ГПК.На посочения от касатора въпрос за обхвата на съдебния контрол по отношение на извършения от работодателя подбор е отговорено с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г.на ВКС по т.д.№ 3/11г.на ОСГК,с което противоречивата практика,постановена по реда на чл.290 ГПК,е уеднаквена.Прието е,че преценката на работодателя по чл.329 ал.1 КТ – кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по-добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии по чл.329 ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците или служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл.329 ал.1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове – решение,разпореждане,резолюция,заповед и др.,чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение.Критериите по чл.329 ал.1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение,което при спор се преценява от съда.Когато преценката е обективирана в писмен документ,същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнение работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства,с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора.Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка.Доказването му при оспорване,както на неговото извършване,така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии,обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на работника или служителя с оглед на възложената работа е допустимо с всички доказателствени средства.
При постановяване на обжалваното решение задължителната практика е съобразена от въззивния съд.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените за касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 130 от 16.07.12г.,постановено по гр.дело № 242/12г.на Окръжен съд – Ямбол.
ОСЪЖДА Д. гст”Т.”гр.Я., [улица] да заплати на М. А. К.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] сумата 500 лв /петстотин/,преддставляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.