2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
С., 11.04. 2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1242/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение № 344 от 30.06.2010 г. по в. гр. д. № 478/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд е потвърдено решение № 133 от 26.04.2010 г. по гр. д. № 416/2009 г. на Районния съд[населено място], с което е признато за установено по отношение на Я. М. Ф. и Н. Т. Ф., че К. А. Б., М. С. Б., Ц. Г. Г. и Бойка И. Г. са собственици на 25 кв. м. от имот № 210032, намиращи се по протежението на границата на този имот с имоти №№ 210021 и 210033 от картата на възстановената собственост в землището на[населено място], и образуващи триъгълник с граници имот № 210021, имот № 210033, имот № 210032 и път.
Срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от ответниците. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ищците – ответници по касация, не са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., взе предвид следното:
За да потвърди решението на районния съд, с което предявеният положителен установителен иск за собственост е уважен, въззивният съд приел, че от 1998 г., когато поставили оградата между собствените им имоти и имота на ответниците, а и понастоящем, ищците владеят спорната площ от 25 кв. м. въпреки знанието и противопоставянето на ответниците. Посоченият момент е начало на демонстрираното от ищците явно владение за себе си, при което без правно значение е дали са знаели, че оградата е поставена с около 2 метра навътре в имота на ответниците и по този начин са завладяли част от чуждия имот. Предвид обстоятелството, че се касае за имоти със земеделски характер, забраната на чл. 59 З. /отм./, съответно на чл. 200 ЗУТ, за придобиване по давност на реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, не намира приложение в случая. Ето защо и ищците са придобили правото на собственост в резултат на изтекла в тяхна полза 10-годишна давност.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следните въпроси:
1. При установяване на фактическа власт чрез едностранни действия /чрез завладяване/ поради грешка, следва ли да се приеме, че е доказано намерението за своене само поради факта на поставяне на ограда при положение, че нито ищците, нито ответниците са знаели за навлизането ?
2. Следва ли да се приеме, че със самото поставяне на ограда ищците са заявили явно и недвусмислено намерение да владеят завладените поради грешка 25 кв. м., което е достигнало да ответниците, като се има предвид, че определянето на линията на тази ограда е станало без тяхно участие и никоя от страните по делото не е знаела за навлизането ?
С оглед на изложените от въззивния съд мотиви към обжалваното решение, въпросите за елементите от фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС са определящи за изхода на делото, тъй като от разрешаването им зависи дали искът ще бъде уважен или отхвърлен.
За да се допусне обаче касационно обжалване, е необходимо поставените от касаторите въпроси да са разрешени при някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, които следва да бъдат мотивирани и обосновани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В разглеждания случай развитите в него доводи по съществото си съставляват оплаквания за неправилност на решението – касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което е различно от основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Касаторите сочат, че поставените от тях въпроси са свързани с правилното установяване на фактите по делото, които считат, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С тези доводи отново се релевират предпоставки за касационна отмяна на въззивното решение, а не се въвежда основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както смятат касаторите, което е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се стигне до отстраняване на неясноти или непълноти в правните норми, или съдът ще се произнесе за пръв път по даден правен спор или ще изостави едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. Въззивното решение е съобразено с установената трайна съдебна практика по приложението на чл. 79, ал. 1 ЗС, според която законодателят не е направил разлика между случаите, когато съзнанието, че вещта се държи като своя, е обусловено от грешка, от неправомерно завземане на чужд имот или от установяване на владение в резултат на сделка, която може да е нищожна или унищожаема. След като касаторите не са обосновали в какъв смисъл поддържаното от тях основание за допускане на касационно обжалване е налице в конкретния случай, то и не следва касационната жалба да се допуска за разглеждане по същество от Върховния касационен съд.
В обобщение, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 344 от 30.06.2010 г. по в. гр. д. № 478/2010 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: