4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София 11.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на трети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3990/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу на Решение № 669 от 04.04.2013 г. по т.д.№3476/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1075 от 12.06.2012 г. по т.д. №3997/ 2011 г. на СГС, с което по иска на [фирма] – [населено място] срещу [фирма] – [населено място] на основание чл. 517 ал. 4 ГПК е прекратена дейността на [фирма] – [населено място], с оплакване за неправилност. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи, че са решени правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, от които процесуалноправен въпрос – по иск по чл. 517 ГПК следва ли ищецът да докаже активната си легитимация, като представи доказателства за наложен и вписан запор върху дружествените дялове, предмет на изпълнението. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК обосновава с оплакване за неправилност на решението и с доводи, че условията за допустимост на иска по чл. 517 ГПК трябва да са точно отграничени, като празнотата и неяснотата на закона и прилагането му води до необходимост да се даде правилен и ясен отговор на въпроса, погрешното решаване на който от двете съдебни инстанции води до необходимост от намесата на касационната инстанция за посочване на начина за точното прилагане на закона. По материалноправния въпрос: коя е основната предпоставка за реализиране правото на иск по чл. 517 ГПК – да е вписан запор върху дяловете – основен факт, подлежащ на доказване, а по делото липсват доказателства за вписана възбрана върху дяловете на ответника – не е доказано материалното право на ищеца, жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, което обосновава с оплакване за неправилност на решението и съображенията, развити по първия правен въпрос.
Ответникът по касационната жалба [фирма] -гр. София не изразява становище по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен конститутивен иск по чл. 517 ал. 4 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Въззивният съд, за да потвърди решението, с което е уважен иска по чл. 517 ал. 4 ГПК, е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл. 517 ал. 4 ГПК. Изложил е, че активната процесуална легитимация на ищеца произтича от изричното му овластяване от съдебния изпълнител да предяви такъв иск след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96 ал. 1 ТЗ без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжника в дружеството. Аргументирал е, че в тежест на ответника е да докаже, че вземането на взискателя е било удовлетворено преди приключване на първото заседание по делото.
Релевантни за делото са изведените от жалбоподателя въпроси: процесулноправния въпрос за активната легитимация по иск по чл.517 ГПК и материалноправния въпрос за предпоставките за реализиране правото да се иска прекратяване на Е. по реда на чл. 517 ал.4 ГПК,тъй като от решаването им зависи изходът на спора.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по тези въпроси на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. Създадена е съдебна практика – постановени от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р.№77/16.06.2013 по т.д.№3990/2013 г. на ІІ т.о.;Р.№101/25.06.2012 по т.д.№877/2011 г. на ІІ т.о.; Р.№146/07.11.2013 по т.д.№1041/2013 г. на І т.о., съгласно която искът по чл. 517 ГПК е предоставен на взискателя в изпълнителното производство, когато длъжникът не е изпълнил задължението си да плати при насочено изпълнение срещу притежавани от него дялове от капитала на ООД (ал.3) или върху всички дялове в дружество (ал.4). Страните по иска се определят от овластяването от съдебния изпълнител – ищец е взискателят, а ответник е дружеството, чието прекратяване се иска. Предпоставките за прекратяване на търговско дружество по чл. 517 ал. 4 ГПК са уредени точно и изчерпателно в закона – чл. 517 ал. 1 и ал. 4. Принудителното изпълнение, съгласно чл. 517 ал. 1 ГПК, започва с изпращане от съдебния изпълнител на запорно съобщение до Агенцията по вписвания, съгласно чл. 517 ал. 1 изр. 2 ГПК запорът има действие от вписването му, като Агенцията уведомява дружеството за вписания запор върху дела на длъжника. След налагане на запора съдебният изпълнил овластява взискателя да предяви иска за прекратяване на Е., ако вземането, предмет на принудителното изпълнение, не бъде удовлетворено до този момент. Действията на съдебния изпълнител по овластяване на взискателя са последващи запора – след налагането му. При кумулативното наличие на тези законови изисквания сезираният съд може да отхвърли иска само ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по правилото на чл. 125 ал. 3 ТЗ, или че вземането е погасено. Процесуална предпоставка за предявяването на иска е наличие на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество – на трето задължено лице по смисъла на чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. За предпоставките по чл. 517 ал. 3 ГПК съдът следи служебно, тъй като те са задължителни за упражняване на правото на иск.
При съобразяване с посочената съдебна практика съдът е приел, че е налице процесуална легитимация на ищеца да предяви иска по чл. 517 ал. 4 ГПК, като взискател в изпълнителното производство, овластен от съдебния изпълнител с представеното Удостоверение от 29.09.2011 г. Няма пречка съдът да съобрази извлечение от Търговския регистър или да направи служебна справка вписан ли запор върху дружествен дял в Търговския регистър на основание посоченото изпълнително дело, цитирано в Удостоверението, с оглед задължението си да следи служебно за предпоставките по чл. 517 ал. 4 ГПК.
По въпроса за приложението на предвиденото в ГПК изпълнение върху дял от търговско дружество или върху всички дялове в дружеството и за предпоставките, при които взискателят може да предяви иска за прекратяване на дружеството, не е съществувал спор в практиката на ВКС по приложението на чл. 398б ГПК(отм.) и сега по чл. 517 ГПК, затова е несъстоятелен доводът на жалбоподателя, че има необходимост условията за допустимостта на иска по чл. 517 ГПК да са точно отграничени, като празнотата и неяснотата на закона води до необходимост от намесата на касационната инстанция за посочване на начина за точното прилагане на закона. За да е налице поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК не е достатъчно изведените правни въпроси да са обусловили решаващите изводи на съда, които жалбоподателят счита за неправилни, но и разглеждането на тези въпроси от ВКС да допринесе до промяна на съдебна практика, създадена в резултат на неточно тълкуване на съответна законова норма или да е налице необходимост от осъвременяване на дадено тълкуване, както и при неясни правни норми, които се нуждаят от тълкуване, което в случая не е налице
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 669 от 04.04.2013 г. по т.д.№3476/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: