О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 341
гр. СОФИЯ ,11.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 305/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК.
Д. С. Д. е обжалвал определението на Ямболския окръжен съд № 115 от 12.05.2011г. по ч.гр.д.№ 196/2011г.
С това определение е потвърдено определение на Ямболския районен съд № 700 от 17.03.2011г. по гр.д.№ 365/2011г. , с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск по чл.108 ЗС.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима при условията на чл.280 ал.1 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] изразява становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира и присъждане на разноски.
С обжалваното определение Ямболският окръжен съд е приел, че предявеният ревандикационен иск е недопустим, защото в исковата молба ищецът не е навел твърдения, от които да произтича правото му на собственост, а напротив – посочил е, че титуляр на това право са трети лица , срещу които е завел гражданско дело за разваляне на договора за учредяване правото на строеж и се позовава на все още липсващо решение в своя полза по това дело, за да обоснове правен интерес от завеждане на настоящия иск. Такъв интерес за него би възникнал, след приключване на гр.д. № 2886/2010 г. на Ямболския районен съд при условие, че предявеният иск по чл. 87 ЗЗД бъде уважен.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд необходимо ли е твърдяното спорно право , чиято осъдителна защита се иска да е налично в момента на завеждане на иска или е достатъчно неговото съществуване да е вероятно основателно към момента на постановяване на решението и да би могло да бъде застрашено от поведението на ответника като това да се извежда от исковата молба, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото като същевременно противоречи на практиката на ВКС.
Съществуването на съдебна практика по даден въпрос би могло да обоснове приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК само ако касаторът поддържа, че тя е неправилна или се налага да бъде осъвременена във връзка с промяна в законодателството и обществените отношения. В случая касаторът не излага такива мотиви, ето защо следва да се разгледа само поддържаното основание на чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Съдебната практика, която цитира касаторът се отнася за правния интерес от предявяване на установителен иск за собственост и не е относима към разглеждания случай. Когато ищецът не твърди, че е собственик, а ще се легитимира като такъв след приключването на друг преюдициален спор, искът за предаване на владението се явява предявен преждевременно и поради това е недопустим /решение на ВКС, 5 членен състав № 410 от 10.I.1994 г. по гр. д. № 397/93 г. . С оглед на изложеното не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК и частната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
Не допуска касационно обжалване на определението на Ямболския окръжен съд № 115 от 12.05.2011г. по ч.гр.д.№ 196/2011г.
ОСЪЖДА Д. С. Д. да заплати на „Д. [фирма] [населено място] 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: