Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 12.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 3167 /2014 г.:
Производство по чл.274 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. П. Реали срещу определение № 4371 от 27.02.2014 г. по в.ч.гр.д. № 2518 /2014 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ с-в., действащ като въззивен, в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Р. П. Реали срещу определение от 08.10.2013 г. по гр.д. № 9195 /2013 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 85 с-в., с което е прекратено производството по иска по чл.59,ал.2 СК на Е. Реали срещу Р. П. Реали.
Частният жалбоподател .поддържа, че обжалваното определение на въззивния съд е незаконосъобразно и иска да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което производството по делото да бъде прекратено изцяло и делото да бъде изпратено по подсъдност на гражданския съд в [населено място], Италия. Извежда процесуалноправни въпроси, които ще бъдат разгледан по-долу..
Насрещната страна Е. Реали, гражданин на Р. Италия, с постоянно пребиваване в С., оспорва допустимостта и основателността на частната жалба..
Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване поради съмнение за допустимост съгласно приетото с т.11 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В. съд се е произнесъл с обжалваната част от определението си по частна жалба на Р. П. Реали срещу първоинстанционно определение от 10.2013 г. по гр.д. № 9195 /2013 г..
Първоинстанционният съд, който е бил сезиран с иск на Е. Реали срещу Р. П. Реали за развод.
С отговора си на исковата молба ; е оспорила компетентността на българския съд да разгледа делото с довод, че живее в [населено място], Италия и е поискала СРС да прекрати делото и да го изпрати по подсъдност и компетентност на съда на [населено място], Италия.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото пред себе си по иска с правна квалификация чл.59,ал.2 СК – за определяне на местоживеенето на детето И. Реали, предоставяне на упражняването на родителските права, определянето на мерки за упражняване на тези права, режима на лични отношения между детето и родителите и дължимата издръжка – на основание чл.17 от Регламент (ЕО) № 2201 /2003 г. и Регламент № 4 / 2009 г. СРС служебно е прогласил, че не е компетентен да се произнася относно упражняването на родителски права, определяне на мерки на лични отношения и издръжката на детето И. Реали.
Първоинстанционният съд не се е произнесъл с обжалваното определение по компетентността си да разгледа останалата част от производството – по иска за развод – не е постановил отхвърлителен диспозитив по искането за прекратяване на производството в останалата част.
Първоинстанционният съд не е постановил по делото друго определение освен това от 08.10.2013 г., обжалвано пред въззивния съд. То е постановено след отговора на исковата молба и преди извършването на проект за доклад по делото, поради което не може да се приеме, че първоинстанционният съд е признал компетентността си чрез извършването на други процесуални действия.
От изложеното следва извода, че СРС все още не се е произнесъл по компетентността си да разгледа иска за развод, с който е сезиран.
С частната си жалба Р. П. Реали е обжалвала постановеното от СРС определение от 08.10.2013 г. и е поискала то да бъде отменено изцяло, производството по делото да бъде прекратено изцяло и делото да бъде изпратено по подсъдност и компетентност на съда на [населено място], Италия.
Р. Реали не е имала правен интерес да обжалва постановеното от СРС определение по иска по чл.59,ал.2 СК, с което искането и е уважено и в тази част частната и жалба е недопустима. А както беше отбелязано, СРС не се е произнесъл по искането за прекратяването на делото в останалата част, поради което и в тази част частната жалба на Р. Реали е недопустима поради липса на предмет.
Изводът е, че въззивният съд се е произнесъл недопустимо по недопустима частна жалба на Р. Реали и че определението му следва да бъде обезсилено, а производството по частната жалба на Р. Реали срещу определението от 08.10.2013 г. по гр.д. № 9195 /2013 г. да бъде прекратено.
От изложеното следва, че жалбоподателят няма право на разноски, а насрещната страна не претендира разноски, не е представила списък за разноски, нито е доказала, да е направила разноски, поради което и на нея разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 4371 от 27.02.2014 г. по в.ч.гр.д. № 2518 /2014 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ с-в., действащ като въззивен, в частта, с която съдът се е произнесъл по частната жалба на Р. П. Реали срещу определение от 08.10.2013 г. по гр.д. № 9195 /2013 г. на Софийски районен съд, ІІІ г.о., 85 с-в. Прекратява производството по делото в тази част
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.