О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№341
Гр. София, 13.08.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на единадесети август две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело № 329/2010 г.
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК, образувано по частната касационна жалба на Д. В. И. и И. Ж. И. и двамата от гр. В., против определение № 135/23.04.2010 г. по ч.гр.дело № 589 по описа за 2010 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 30.12.2009 г. по гр.дело № 6556/2009 г. на Варненски районен съд и производството по иска е прекратено, като недопустимо. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, регламентирано в чл.280, ал.1 т.3 ГПК, защото считат, че съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, касаещ допустимостта на исковата претенция, който въпрос бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Срещу същото определение е постъпила частна касационна жалба и от Ж. И. Д. от гр. В., която поддържа основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по частните касационни жалби БСТ-София, чрез БСТ-РД В. изразява становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, които намира за неоснователни, по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното определение на Варненския районен съд, с което производството по иска на Ж. Д. , Д. И. и И. И. против БСТ-София, чрез БСТ В. , за обявяване нищожност на определение, постановено на 17.01.2002 г. по ч.гр.дело № 4068/2001 г., с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск за собственост, чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, за обявяване нищожност на въззивното определение от 27.05.2002 г. по ч.гр.д. № 629/2002 г. на Варненски районен съд, с което е оставено в сила първото определение и за обявяване нищожност на издадената въз основа на тези определения обезпечителни заповеди, въззивният съд изцяло е споделил правните изводи за недопустимост на претенцията. Липсата на правен интерес от предявяване на исковете за нищожност на постановените съдебни актове е аргументирана със самите твърдения на ищците, изложени в съдържанието на исковата молба, като основание за нищожност, защото обектът върху който е наложена възбраната не бил идентичен с имота, собственост на ищцата Д.
Постоянната и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл.97 ал.1 ГПК /отм./, респ. чл.124 ал.1 ГПК поставя, като изискване за допустимостта на установителните искове наличие на правен интерес. В конкретния случай касаторите твърдят, че издадената обезпечителна заповед за налагане на възбрана върху недвижим имот пл. № 6 кв.60 по плана на 8-ми микрорайон В. и представляващ магазин в приземния етаж на жилищната сграда, находяща се в гр. В., ул. „С” № 7, с площ 58.50 кв.м. нямат предмет, защото имотът не бил идентичен с притежавания от ищцата такъв, подробно описан в приложения по делото нот.акт № 185/2004 г.
Обезпечителната заповед е издадена в полза на Български с. тотализатор – София, чрез Районна дирекция – В. , като обезпечение на бъдещия му иск против И. Ж. И. и Д. В. И. /праводатели на Ж. Д. /, за установяване, че не са собственици на описания недвижим имот в обезпечителната заповед.
Твърдейки, че обезпечителната заповед няма предмет, поради което била нищожна, защото описания в нея недвижим имот не е идентичен с описания в нот.акт № 185/2004 г. касаторите не установяват правен интерес от предявяването на установителните искове срещу ответника, който единствен е заинтересованото лице, защото черпи права от обезпечителната заповед , т.е. касаторите са предявили от свое име чужди права, въпреки забраната за това в чл.26 ал.2 ГПК, което е недопустимо.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 280, ал.1 т.3 ГПК касаторите следваше да изложат обстоятелства и аргументи за неточното и противоречиво прилагане на чл.124 ал.2 ГПК и чл. 26 ал.2 ГПК, или неприлагането на нормите в истинския им смисъл, което да наложи предопределянето на погрешните виждания на съдилищата, относно прилагането на закона и формирането на нова съдебна практика по конкретните разпоредби, по пътя на допускане на въззивното определение до касационен контрол.
Отсъствието на непълнота, неяснота или противоречие в правната уредба по конкретните разпоредби води до извода, че поставеният от касаторите правен въпрос не е от значение за развитието на правото, т.е. не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, затова ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 1351/23.04.2010 г. по гр.дело № 589/2010 г. на Варненски окръжен съд, по частната касационна жалба на Д. В. И. и И. Ж. И. и двамата от гр. В., с вх. № 17943/17.05.2010 г. и по частната касационна жалба на Ж. И. Д. от гр. В., с вх. № 16900/11.05.2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: