О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 16.10.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4319 по описа на Върховния касационен съд за 2015 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 11.05.2015 год. по гр. д. № 60/2015 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, отменил първоинстанционното решение от 13.12.2014 год. по гр. д. № 468/2013 год. на районния съд, [населено място] в отхвърлителната му част и вместо това постановил друго, с което допуснал извършване на съдебна делба между О. П. Г., В. Г. П. и Н. Г. П. на недвижимите имоти, представляващи имот № 502.409, за който е образуван УПИ ІІ в кв. 47 с площ от 380 кв. м. и имот № 502.419, за който е образуван УПИ ІІІ в кв. 59 с площ от 464 кв. м. по регулационния план на [населено място], област М., при следните квоти: по ? ид. ч. за О. П. Г. и В. Г. П. и ? ид. ч. за Н. Г. П..
Горното въззивно решение се обжалва с касационна жалба в срок от съделителя Н. Г. П., чрез пълномощника му адв. Г. Ц. от АК – М., с оплаквания за неговата неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и молба за отмяната му, като вместо това искът за делба на урегулираните поземлени имот бъде отхвърлен.
В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, с оглед позоваване на приложената съдебна практика – ТР № 4 от 17.12.2012 год. на ОСГК, ТР № 10 от 5.12.2012 год. на ОСГК и решение № 70 от 3.11.1980 год. по гр. д. № 65/80 год. на ОСГК. Поддържа съдът да се е произнесъл в противоречие на съдебната практика по материалноправните въпроси относно владението на наследствения имот от един от наследниците с оглед придобиването му по давност при приложението на чл. 79 ЗС, в т. ч. приложима ли е презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците. Поставен е и процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди установените и доказани факти, свързани с приложението на придобивната давност при съсобственост, произтичаща по наследство и мотивиране на изводите, което според касатора в обжалваното въззивно решение не е направено.
Съделителите О. П. Г., лично и като пълномощник на В. Г. П., в писмения отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационното обжалване, като излагат и съображения за неоснователността на касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе по предмета на производството по чл. 288 ГПК, взе предвид следното:
За да допусне делбата на останалите в наследство на страните по делото недвижими имоти в [населено място], представляващи УПИ ІІ в кв. 47 и ІІІ в кв. 59, въззивният съд приел, че възражението на ответника, сега касатор, да е придобил същите по давност, е неоснователно. Обстоятелството, че е упражнявал фактическа власт след смъртта на наследодателя не е достатъчно да обоснове извод, че същият е променил намерението си и е завладял наследствените части на останалите наследници, още повече, че майка му също е живяла в тези имоти заедно с него. Съдът приел, че установените от свидетелските показания влошени отношения между двамата братя, изразяващи се в липса на посещение от страна на наследодателя на ищците в спорните имоти, не сочат на изразена от ответника, сега касатор, демонстрация за промяна на намерението му да свои целите имоти за себе си по отношение на другия наследник, нито е налице отблъскване на неговото владение, вкл. и по отношение на прехвърлената с предварителен договор идеална част от страна на майката. Поради това и отчитайки наследствения характер на имотите съдът приел, че касаторът е владелец на своята наследствена част и държател на тази на брат си, а след неговата смърт – на неговите наследници, поради което и допуснал съдебната делба при посочените квоти между тях.
Въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници, както и по какъв начин следва да се прояви промяната в намерението му за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници са релевантни за изхода на делото, тъй като съдът е приел възражението на настоящия касатор за придобиване по давност на спорните наследствени имоти за неоснователно. Произнасянето по тях, както и по въпроса за презумпцията по чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследници, е в съответствие със задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от 6.08.2012 год. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че при наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че само един от тях остава в наследствения имот. Поради това при правен спор подлежи на изследване въпросът за основанието за упражняването на фактическата власт, което в случая е наследяване, и с оглед на това следва да се установи промяната на това основание от страна на наследника, позоваващ се на придобивна давност по отношение на частите на другите сънаследници с едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да показва отричане владението на останалите. Разяснено е, че във всеки отделен случай тези обстоятелства трябва да бъдат доказани, което въззивният съд приел, че не е налице в настоящия случай. Изводът му е обусловен от приетата липса на доказателства за действия от страна на ответника, с които да е обективирал спрямо останалите наследници намерението си да владее техните идеални части за себе си, поради което и не е налице произнасяне по правните въпроси в противоречие със съдебната практика. Представените от касатора тълкувателни решения не са относими към обуславящите изхода на делото въпроси, поради което и релевираното основание за допускане на касационното обжалване не е налице.
Останалите съображения по поставените от касатора правни въпроси, включително и по процесуалноправния въпрос, по своята същност представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
По тези съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, водим от което настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.05.2015 год. по гр. д. № 60/2015 год. на Монтанския окръжен съд по касационната жалба на Н. Г. П. от [населено място], област М., чрез адв. Г. Ц. от АК – М..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: