4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 341
гр. София, 16.07.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи юли две хиляди и тринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 3850/ 2013 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
Н. М. Н. е обжалвал определението на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав № 1220 от 22.01.2013г. по ч. гр.д.№ 13871/2012г. , с което е оставена без разглеждане подадената от него частна жалба вх.№ 1024154 от 18.06.2012г.
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Ответниците не са подали отговор на частната жалба.
С обжалваното определение, постановено по частна жалба на Н. М. Н. срещу определение на Софийския районен съд, 43 състав от 12.06.2012г. по гр.д. 26310/2008г. , с което не е уважено искане за привличане на основание чл.228 ал.3 ГПК на нови ответници по делото – Д. и П., Софийският градски съд е приел, че обжалването е недопустимо. Изложени са съображения, че на самостоятелно обжалване подлежат само определенията, преграждащи развитието на делото и тези, за които е предвидена изрична възможност за обжалване. Определението, с което е отказано изменение на иска чрез привличане на нови ответници не попада в нито една от двете хипотези на чл.274 ал.1 ГПК и не подлежи на обжалване.
В частната жалба до ВКС се поддържа, че определението е постановено в грубо нарушение на чл.6 ЕКПЧ и чл.47 от Х. на основните права на ЕС като съдебният състав не е провел публично заседание, въпреки изрично направеното искане, и не е дал възможност на жалбоподателя да участва в процеса и да упражни правото си на защита. Наведени са доводи за недопустим отказ от правосъдие и се поддържа, че отговорността на прокуратурата и държавата е солидарна с останалите ответници, тъй като предметът на делото е сложен, съставен, комплексен и многоаспектен деликт, извършен в съучастие, и тези ответници са необходими другари по смисъла на чл.216 ал.2 във връзка с чл.215 т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Привличането на нов ответник в хипотезите на чл. 228 ГПК представлява изменение на иска и определението, с което съдът отказва да конституира нови страни по делото не подлежи на самостоятелно обжалване. Определенията, които съдът постановява , подлежат на обжалване съгласно изричната норма на чл.274 ал.1 т.1 и 2 ГПК само в две хипотези – когато преграждат развитието на делото и когато е предвидено в закона изрично, че могат да се обжалват. В случая не е налице нито една от тях и законосъобразно подадената частна жалба е оставена без разглеждане от въззивния съд. В тази смисъл се е произнесъл и ВКС с определение № 803 от 24.11.2011г. по ч.т.д.№ 778/2011г. и определение № 863 по ч.т.д.№ 182/2012г.
Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, основани на чл.6 ЕКПЧ и чл.47 от Х. на основните права на ЕС. Изискването за публичност с призоваване на страните в открито заседание се отнася до воденото на делото, но и не до разрешаване на всеки отделен процесуален въпрос, поставен при разглеждането му. Действащият ГПК допуска в чл.278 ал.1 ГПК разглеждане на частната жалба в открито заседание само ако съдът прецени, че това е необходимо. Проверката за допустимост на частната жалба в разглеждания случай не е налагало делото да се разгледа в открито заседание за изслушване на страните, защото по начало тя е следвало да се извърши от първоинстанционния съд в рамките на процедурата по администрирането й по чл. 275 ал.2 във връзка с чл.262 ГПК. За да се прецени дали един съдебен акт подлежи на обжалване не е необходимо събиране на доказателства или изясняване на други въпроси, което да поражда необходимост делото да бъде насрочено в съдебно заседание. Тези съображения важат и за разглеждане на настоящата частна жалба.
Доводите, обосноваващи необходимото другарство не са от значение за допустимостта на обжалването, а са и неоснователни предвид влязлото в сила определение, с което по отношение на ответниците, чието привличане в процеса е поискано по реда на чл. 228 ал.3 ГПК, производството по делото е прекратено поради недопустимост на насочения срещу тях иск.
С оглед на изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийския градски съд, гражданско отделение, ІV-Г въззивен състав № 1220 от 22.01.2013г. по ч. гр.д.№ 13871/2012г. , с което е оставена без разглеждане подадената от Н. М. Н. частна жалба вх.№ 1024154 от 18.06.2012г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: