О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№341
ГР. София, 16.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.09.2016 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №3038/16 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по две частни жалби на Г. Д. срещу определение на ВКС, второ г.о. по ч.гр.д. №6012/15 г. от 28.12.15 г. и определение за тълкуването му и поправката на очевидна фактическа грешка в него от 4.02.16 г. по същото дело. В частните жалби се правят оплаквания за недопустимост на определенията поради неяснота, вътрешно противоречие и изразеният с тях отказ от правосъдие, както и за неправилност на решаващия извод на постановилия ги състав на ВКС за липса на правен интерес за Т. Б. и правоприемника й Г. Д. от обжалване на въззивното определение на СГС по ч.гр.д. №2892/15 г.
Частните жалби са подадени в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащи на обжалване определения и са допустими, но неоснователни.
С определението от 28.12.15 г. е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Т. Б. – заместена поради смърт от Г. Д., срещу определение на Софийски градски съд от 23.03.15 г. по ч.гр.д. №2892/15 г., с което е обезсилено разпореждане от 30.12.14 г. по гр.д. №7532/10 г. на Софийски районен съд за оставяне без разглеждане /връщане/ на възражението по чл.414 ГПК на Т. Б. срещу издадената заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от 25.02.10 г., поради подаването му след законоопределения срок.
С определението от 4.02.16 г., чрез тълкуване по чл.251 ГПК на определението от 28.12.15 г. е прието, че името на наследника на Т. Б. на указаното място в мотивите на тълкуваното определение е Г. В. Д. – син.
Определението от 28.12.15 г. не е неясно и с него не се отказва правосъдие на страната, защото в мотивите на определението на ВКС, на л.32 ясно е посочено, че обезсиленото от градския съд с обжалваното въззивно определение разпореждане от 30.12.14 г. на СРС е повторно произнесено, след постановен вече от СРС акт със същия предмет. Липсата на правен интерес от обжалването за Г. Д., като наследник на Т. Б. /името на наследника в мотивите на определението е коригирано чрез допуснатото тълкуване/ произтича от невъзможността в рамките на предприетото обжалване страната да получи по-благоприятен резултат от този, който е постигнала – не може да й се признае право на частна жалба, след като вече е упражнила това свое право и производството е висящо. В обжалваното въззивно определение на СГС ясно е посочено / вкл. с указанията в края на диспозитива/, че първото разпореждане на РС, с което възражението на Т. Б. е оставено без разглеждане/върнато поради пропускане на срока/ е постановено на 29.09.14 г. и е обжалвано от нея с две частни жалби от 19.11.14 г. и 20.11.14 г., които следва да се администрират и след това да се изпратят на СГС. Поради това правото на защита на длъжника Б. / и нейния правоприемник Г. Д./ срещу първото първоинстанционно разпореждане от 29.09.14 г., с което възражението й по чл.414 ГПК е оставено без разглеждане/върнато/, не се осуетява от сега обжалваното определение на ВКС, а напротив – то, както и въззивното определение, имат насочващ за осъществяването й характер.
Неяснотата в мотивите на определението на ВКС, второ г.о. относно името на законния наследник на Т. Б. е отстранена по пътя на тълкуването с опр. от 4.02.16 г. О. определения на ВКС, второ г.о. / първоначално и за тълкуването му/ не са краен акт по спора подадено ли е в срок възражението на Т. Б. по чл.414 ГПК / ТР №4/14 г., т.5а/, който предстои да бъде разрешен с произнасяне по посочените във възивното определение нейни частни жалби от 19.11.14 г. и 20.11.14 г. Затова неоснователни са исканията за спиране на производството, за да се сезира ЕК по въпроси, свързани с прилагане на сочените от касатора в частната му жалба от 17.02.16 г. норми на европейското право и практиката в РБ. Доводите за съществено процесуално нарушение, допуснато по отношение на втория частен жалбоподател по частното въззивно дело и по ч.гр.д. №6012/15 г. на ВКС, второ г.о. В. Д. не могат да бъдат разгледани, тъй като настоящият частен жалбоподател Г. Д. не е легитимиран да ги заявява. Доводите на частния жалбоподател Г. Д. срещу определението от 4.02.16 г. в частта, с която е отказано освобождаването му от д.т. в размер на 15 лв., също не следва да се разглеждат, тъй като таксата е внесена – видно от приложеното пл. нареждане от 1.07.16 г., на л.3 от настоящото дело.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, второ г.о. по ч.гр.д. №6012/15 г. от 28.12.15 г. в частта, с която е оставена без разглеждане частната касационна жалба на Т. Б. / заместена поради смърт от Г. Д./ и определение за тълкуването му по същото дело от 4.02.16 г. на ВКС, второ г.о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: