ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 341
София 17.05. 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 326/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба “М” Е. – в несъстоятелност – гр. Г. срещу Определение № 10 от 25.І.2010 г. по ч.гр.д. № 15/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 247/ 20. ХІ.2009 г. по т.д. № 61/ 2007 г. на Плевенски окръжен съд, с което е върната подадената от “М” Е. – в несъстоятелност – гр. Г. частна жалба срещу Определение № 244/ 16. ХІ.2009 г. по № 61/2007 г. на ПлОС, с което е освободен синдикът А. С. по искане на кредитор по чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ. Жалбоподателят прави оплакване, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът не е обсъдил доводите и доказателствата, че кредиторът, поискал смяната на синдика, поради това, че не е кредитор с прието вземане по чл. 693 ТЗ, не притежава повече от половината от размера на вземанията, както и че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 657 ал. 5 ТЗ. Жалбоподателят излага подробни съображения за допустимостта на подадената частна жалба, като въз основа на данните по делото обосновава, че искането за смяна на синдика, е направено от кредитор, който не притежава повече от половината от размера на вземането, и че е недопустимо назначаването за синдик на М. Н. , който е бил освободен като такъв по чл. 657 ал. 2 ТЗ, обосновава допустимостта на частната жалба срещу първоинстанционното определение и с чл. 613а ал. 3 ТЗ. В Изложение за касационно обжалване жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. допустимо ли е кредитор да иска освобождаване на синдика по чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ, ако след предявяване на иска по чл. 694 ал. 1 ТЗ, отпада качеството му на кредитор с прието вземане, 2. как следва да се преценява размера на вземанията на този кредитор, срещу когото има производство по чл. 694 ал. 1 ТЗ, с оглед разпоредбата на чл. 691 ТЗ. 3. допустимо ли е освободен от съда синдик по чл. 657 ал. 2 ТЗ, да бъде назначен отново за синдик, 4. определенията за освобождаване на синдик по чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ, подлежат ли на обжалване от длъжник и от кредиторите с оглед чл. 657 ал. 5 ТЗ, 5. приложима ли е разпоредбата на чл. 613а ТЗ, ако съдът намери разпоредбата на чл. 657 ал. 5 ТЗ за неприложима.
Ответникът по частната жалба “Българска б. за развитие” АД – гр. С. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, а останалите ответници по частната жалба не изразяват становища по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е върната частна жалба срещу определение, с което е освободен синдик по искане на кредитор, притежаващ повече от половината от размера на вземанията, намира, че частната касационна жалба е допустима, на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено първоинстанцион – ното определение, с което е върната подадената от “М” Е. – в несъстоятелност – гр. Г. частна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е освободен на основание чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ синдикът А. С. и е назначен за постоянен синдик М. И. Н. Въззивнният съд е изложил, че освобождаването на синдика е на основание чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ – по искане на кредитор “Българска б. за развитие” АД – гр. С., който притежава повече от половината от размера на вземанията към длъжника – затова определението, с което искането е уважено, не подлежи на обжалване. Направил е извод, че разпоредбата на чл. 657 ал. 4 т. 1 ТЗ е императивна и е неприложим чл. 613а ал. 3 ТЗ, както и че чл. 657 ал. 5 ТЗ следва да се разглежда само във връзка с ал. 4 – посочената разпоредба не разширява обхвата на обжалваемите съдебни актове, с които се извършва смяна на синдика на основанията, посочени в ал.1.
От изложените от жалбоподателя процесуалноправни въпроси, с оглед данните по делото, могат да се изведат релевантните за делото въпроси, и те са: 1. когато е уважено искане на кредитор по чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ за освобождаване на синдик, подлежи ли определението на съда на обжалване от друг кредитор и 2. към кой момент кредиторът, който иска освобождаване на синдика, следва да се легитимира като кредитор по чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ. Тези въпроси са релевантни за делото, тъй като обуславят допустимостта на частната жалба срещу първоинстанционното определение, съответно правилността на въззивното определение. Останалите поставени от жалбоподателя въпроси не са релевантни за делото, тъй като не са разрешени от въззивния съд поради недопустимостта на частната жалба и на тях би могло да се отговори, ако подлежеше на обжалване първоинстанционното определение.
По изложените въпроси не следва да се допуска касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. По приложението на чл. 657 ТЗ има създадена съдебна практика и разпоредбата на чл. 657 ал. 4 т. 1 ТЗ е ясна и безпротиворечива, и не се налага тълкуването й – на обжалване пред апелативния съд подлежи определение на съда по несъстоятелността, с което искането за освобождаване на синдика по чл. 657 ал.1 т. 1 – 6 и по ал. 2 ТЗ се оставя без уважение. По настоящото дело е уважено искането за освобождаването на синдика, направено от кредитор по чл. 657 ал.1 т. 4 ТЗ, поради което по аргумент на противното от чл. 657 ал. 4 т. 1 ТЗ, определението на съда по несъстоятелността не подлежи на обжалване. Качеството на кредитор по чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ следва да е налице към момента на заявяване на искането за освобождаване на синдика, поради което настъпилата по-късно промяна в размера на предявените и приети вземания на този кредитор, е обстоятелство, което не може да бъде съобразено от съда, нито съдът, сезиран с искане по чл. 657 ал. 1 т. 4 ТЗ, следва да изчака да приключат делата, по които са предявени установителни искове за вземанията, както неоснователно се поддържа от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 10 от 25.І.2010 г. по ч.гр.д. № 15/ 2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: