3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 24,04,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 667/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №170 от 31.03.2011г. по гр.д. №156/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация- Е. С. С. от [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 -3 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,представено в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът e заявил, че със своето решение ПАС се е произнесъл по „съществени” материалноправни и процесуалноправни въпроси, свързани с приложението на чл.79, ал.1 и чл.86ЗЗД, които били от значение за точното прилагане на закона.Страната е интерпретирала диспозитива на обжалвания съдебен акт. Посочила е, че с въззивната жалба била поискала да бъдат допуснати доказателства, които не били допуснати от първостепенния съд- а именно съдебно –техническа експертиза, като е конкретизирана задачата й. Посочено е още, че това доказателство било относимо към спора и било от значение за правилното му решаване, а като не го допуснал ПАС бил разрешил процесуалноправен въпрос / непосочен/ в противоречие с раздел ІІ т.3 на ППВС 1/53 г. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК № 1/2009 г. касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда.Следователно, не могат да бъдат разглеждани като поставен правен въпрос, лаконичното оплакване на страната за неправилност на съдебния акт, в контекста на нейното становище по основателността на иска, нито общото посочване на това, че въпроса бил свързан с приложението на чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД- под които е подведена правната квалификация на иска, тъй като въпрос изобщо не е поставен.
За да е налице основание, свързано с хипотезата на т. 2 на чл.280, ал.1 ГПК /доколкото това основание е посочено от страната/, следва да бъде установено, че съдът с атакуваното решение при разрешаването му, се е отклонил от установената казуална практика на ВКС, респективно ВС или съдилищата и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по обективиращите такава практика съдебни актове. Страната – касатор не обосновава такъв довод, тъй като цитираното от нея ППВС №1/53г. е ирелевантно не само поради това, че с него се дават общи указания, а страната не е сочила конкретен правен въпрос / какъвто не е бил разрешен с т.3 на ППВС/но и поради това, че това постановление е постановено с оглед отменен процесуален ред и неговата относимост следва да бъде изрично обоснована, каквито доводи касаторът не е развил. Извън това фактически невярно е твърдението на страната, че не е била допусната техническа експертиза по спора- такива е допуснал първостепенния съд по поставените въпроси, обстоятелство отчетено и от възивния съд.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се е позовавал касатора/, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на основанието, нито на диспозитива на акта, нито оплакването за това, че не е допуснато доказателство от въззивната инстанция.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Пловдивски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №170 от 31.03.2011г. по гр.д. №156/2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: