3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 03.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 10.05.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 748 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 ГПК и чл.220 ГПК.
Образувано е по частната жалба на „ И. БЪЛГАРИЯ” З., гр.София против протоколно определение на Софийски апелативен съд от 26.11.2013 год., по т.д.№ 2991/2013 год., с което са оставени без уважение, като преклудирани, заявените от частния жалбоподател искания за встъпване и за привличане на ЗД [фирма], като трето- лице помагач в процеса на ответната страна.
В частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила, свързани с допускане участието на трето лице- помагач в процеса.
Позовавайки се на процесуалното правило на чл. 226, ал.2 ГПК частният жалбоподател възразява срещу правилността на извода на въззивния съд относно липсата на процесуална възможност за встъпване на трето лице – помагач във въззивното производство при настъпило в хода на процеса прехвърляне на спорното право.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] не е заявил становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, постановен за първи път от въззивния съд, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното определение решаващият състав на Софийски апелативен съд е приел, че правото на „Е.”АД , гр. София на встъпване като трето- лице помагач в процеса на страната на ответника, както и на частния жалбоподател за привличане „Е. ” АД, като трето лице- помагач в процеса с последваща замяна на страните по реда на чл.222 ГПК са преклудирани.
Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл.226, ал.2 ГПК законодателят е създал процесуална възможност при прехвърляне на спорното материално право, приобретателят на същото да встъпи като трето лице- помагач в процеса на страната на прехвърлителя, както и да бъде привлечен от същия като трето лице- помагач, а при определените в чл.222 ГПК условия приобретателят и да замести своя праводател като главна страна в процеса, но в рамките на определения в закона- чл.218 и чл.219 ГПК краен срок, който в случая е пропуснат, предвид датата на депозираната във въззивния съд молба от 05.11.2013 год..
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Вярно е, че според доказателствения материал по делото ЗД [фирма], е придобил застрахователния портфейл на ЗД [фирма], гр.София, съобразно законовото правило на чл.108 КЗ, поради което по отношение на последния са настъпили разпоредените от чл.111, ал.3, във вр. с ал.1 КЗ правни последици и прехвърлителят се е освободил от задълженията си по прехвърлените застрахователни договори, вкл. процесният.
Породеното от извършеното прехвърляне на застрахователния портфейл правно действие, обаче, само по себе си не би могло да доведе до твърдяното от частния жалбоподател заместване на първоначалната страна с приобретателя, нито встъпване, респ. привличане на същия като трето- лице помагач, независимо от етапа на който процесът се намира.
Съгласно действащата процесуална уредба на чл.218 ГПК встъпването на трето лице помагач в процеса може да се извърши до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, като по силата на чл.219 ГПК в първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба – ответникът може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага.
Следователно депозираните пред въззивния съд молби за встъпване, респ. за привличане на ЗД [фирма] като трето –лице помагач в процеса на страната на ответника „И. БЪЛГАРИЯ ” ЗДЕАД, са заявени след изтичане на установения от закона преклузивен срок, поради което правилно са възприети от състава на Софийски апелативен съд за неоснователни и са оставени без уважение.
Що се отнася до цитираното в частната жалба становище на правната доктрина, според което правоприемство, поради прехвърляне на спорното право, може да настъпи във всяка фаза на процеса, то с обжалвания съдебен акт въззивният съд не е дал различно правно разрешение, като е посочил, че заместването на първоначалната страна от приобретателя на спорното право може да стане единствено при условията на чл.222 ГПК, към които чл.226, ал.2 ГПК изрично препраща и възприетото е в пълно съгласие и с цитираната от частния жалбоподател съдебна практика.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че създадената от законодателя процесуална възможност за встъпване, респ. за привличане на приобретателя на спорното материално право като трето лице – помагач на страната на прехвърлителя на същото няма за своя правна последица и отпадане на преклузивния срок по чл.218 ГПК, каквато всъщност е тезата, поддържана частния жалбоподател.
Водим от гореизложеното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Софийски апелативен съд от 26.11.2013 год., по т.д.№ 2991/2013 год., по описа на с.с..
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на следващите се съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: