1
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 03.08.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.05.2016 две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1983/2016 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№37956/21.12.2015г.,подадена от Д. Г. С.,чрез пълномощника му адвокат Н. Д. Т.,против решение №1871/12.11.2015г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,първи състав,постановено по в.гр.д.№2309/2015г. по описа на съда,с което се потвърждава решение №1187/11.03.2015г. постановено по гр.д.№7288/2014г. по описа на Варненски районен съд,двадесети състав-за осъждане на Д. Г. С. да предаде на Н. Г. Г.,чрез особен представител адвокат П. В.,владението върху описания в решението недвижим имот:апартамент №133,находящ се в [населено място],жк”Вл.В.”,[жилищен адрес]със застроена площ от 40,25кв.м с идентификатор 10135.4505.7.1.10 по КККР,одобрена със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на изп.директор на АК,придобит от ищеца чрез завещание от Н. Н. П.-поч.20.03.2014г.,съставено на 04.12.2008г. и обявено на 20.03.2014г. от нотариус Ю. К.-К. при В.,вписано с вх.№15341/17.07.2014г. в Службата по вписванията-В.,на основание член 108 ЗС,като решението е постановено при участието на трето лице помагач Р. П. Г.,конституирана на страната на ответника Д. Г. С..
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение е недопустимо,тъй като правото на иск не е надлежно упражнено,поради което се иска обезсилване на решението и прекратяване на производството по делото.
Ответницата по касационната жалба Н. Г. Г.,чрез особения си представител адвокат П. В.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна.
С решаващите си мотиви,съдът е посочил,че според заявеното с исковата молба, бабата на ищцата Н. Г. Г. е оставила за единствен наследник дъщеря си и майка на ищцата – Р. П. Г.,като се твърди, че нейната майка е знаела за съставеното завещание, но при все това на 14.03.2013г. е продала процесния имот на ответника Д. С., с договор обективиран с нот.акт №74/2014г.,а съгласно Решение № 4338 от 19.09.2014 година по гр.д. №10334/2014г. на В., с което детето Н. Г. Г. е настанено в домакинството на Надежда С. С. – баба на детето по бащина линия, за срок от две години, считано от влизане в сила на решение на осн. чл.28, вр. с чл.25, ал.1, т.1 и 2 от Закона за закрила на детето.С оглед първото възражение на ответника Д. С. относно невъзможността на малолетно лице да предяви искова молба, предвид наличния специален ред за това,за което се излагат доводи от последния, че самата претенция е недопустима, т.к. изхожда от недееспособно лице и не е било редно първата инстанция да я приеме, респективно разглежда,съдът е приел за правилни изводите на първоинстанционния съд,като съобразени с обстоятелството, че са налице обстоятелства,тъй като ищцата Н. Г. се явява дъщеря на конституираната в качеството на трето лице Р. Г., обуславящи противоречиви интереси между представляваната и нейната представителка, ето защо, на основание чл.29 ал.4 от ГПК е назначен особен представител, в лицето на адв.В..Съдът е посочил,че от името на особения представител,по делото е налично негово изявление, съобразно което той потвърждава всички извършени от Н. Г. процесуални действия в процеса.Съдът се е позовал на нормите, предвидени за закона за закрила на детето, като съобразно чл.12 от същия всяко дете има право свободно да изразява мнение по всички въпроси от негов интерес и може да търси съдействие от органите и лицата, на които е възложена закрилата му по този закон,а съгласно ЗЗД урежда и участието му в процедури, като според нормата на чл.15 ал. 8 от ЗЗД едно дете винаги има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси.Съдът е стигнал до извода,че не е налице нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, като е приел за разглеждане претенцията на ищцата, назначила й е особен представител и е произнесъл решението си.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено към касационната жалба,касаторът заявява,че са налице основанията по член 280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК,като/цитирам/:
„същественият процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото,който настоящото производство поставя и по повод на което представяме настоящото изложение е:
„Допустимо ли е решение,постановено в съдебно производство тогава когато едно ненавършило пълнолетие недееспособно лице лично е предявило иск спрямо трето лице,за което се твърди,че е придобило права от сделка с неговите родители,без тези самите родители да са ответници в процеса,и кой следва да поиска правната закрила на детето включително и осигуряването на особен представител,за да предяви иск пред съда за защита на неговите права.”
В това отношение като касационно основание моля да приемете следните принципни разрешения и съдебна практика по отношение на отделните елементи на фактическия състав на нарушената правна норма-тази на чл.28,ал.4 ГПК
1.Недопустимо е малолетно лице да се обърне лично към съда за закрила на своите нарушени права,като вместо него това следва да сторят съответните лица и органи,на които по закон са възложени правомощия в това отношение.
В случаите когато възникне необходимост от осигуряване на правна помощ на малолетно дете,за което е налице критерия „дете в риск” по смисъла на законовата дефиниция на това понятие,това не може да стане по негово пряко искане,а следва да стане по реда на специалната закрила на дете в риск,от органите по чл.6 от закона,при съдействие на лицата по чл.8 от Закона.
В този смисъл като касационно основание по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК моля да прецените разрешението в Решение №6006 от 29.04.2013г. по адм.д.№1803/2013г. на Върховния административен съд.”
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по чл.284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
В цитираната по-горе почти изцяло първа част от изложението на касатора се обосновава наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 от една страна,което предполага искане за тълкуване на нормата на член 28 ал.4 ГПК и едновременно с това в изложението се правят оплаквания,че производството по делото не е съобразено с тази правна норма,което довело според касатора до постановяване на недопустимо решение.
Видно от изложеното с решаващите мотиви,формулираният от касатора въпрос е неотносим както към същите,така и към приетото от съда по делото,защото в случая,след като е последният е взел предвид,че законният представител на ищцата-нейната майка- Р. Г. е конституирана като трето лице помагач по делото на страната на ответника С.,е приложил разпоредбата на член 29,ал.4 ГПК,предвиждаща при противоречие в интересите между представляван и представител съдът да назначи особен представител,по силата на определение №8890/17.06.2014г. по гр.д.№7288/2014г. по описа на Варненски районен съд,20 състав.Следователно, такъв правен въпрос,в твърдяната от касатора хипотеза,не е разрешаван от въззивния съд с постановеното обжалвано въззивно решение.
Още повече не е налице хипотезата на член 280,ал.1 т.1 ГПК,според което основание за допускане на касационно обжалване е налице ,когато съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е решен в противоречие с практиката на ВКС,а в случая касаторът се позовава на съдебна практика на Върховен административен съд,различна и неотносима към практиката на ВКС.
Останалите въпроси,посочени от касатора в точка втора до четвърта по изложението му, за които според него са налице основанията предвидени в член 280,ал.1т.1 и т.3 ГПК,а именно:за необходимостта от тълкуване на понятието дете в риск по отношение нормите на Закона за правната помощ,за правната последица от неизпълнение изискванията на чл.15 от Закона за закрила детото,са напълно неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като такива въпроси не са разрешавани от последния с постановеното в мотивите му.В тази връзка неотносима е и посочената с изложението задължителна практика на ВКС-решения на ВКС,постановени по реда на член 290 ГПК.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
При този изход на делото в полза на особения представител на ответницата по касационната жалба Н. Г. Г.,адвокат П. В.,следва да се присъди сумата от 701,24 лева,разноски по делото за настоящата касационна инстанция,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно чл.9,ал.3 във връзка с член 7,ал.2,т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждания.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1871/12.11.2015г. на Варненски окръжен съд,гражданско отделение,първи състав,постановено по в.гр.д.№2309/2015г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Д. Г. С. да заплати на адвокат П. П. В.,сумата от 701,24лева/седемстотин и един лева и 24 ст/,разноски за настоящото касационно производство,представляващи адвокатско възнаграждение,на основание чл.9,ал.3 във вр.с чл.7,ал.1т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: