О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 30.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1269 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на „Б. уайн индъстри” АД срещу определение №3990 от 20.12.2018 г. по т.д.№4619/2018 г. на САС /поправено с определение №1174 от 04.04.2019 г./. С обжалваното определение е оставена без уважение жалбата на „Б. уайн индъстри” АД срещу определение №3931 от 25.07.2018 г. по т.д.№1602/2017 г. на СГС, с което е отхвърлена молбата на „Б. уайн индъстри” АД за изменение на определение №5946 от 10.10.2017 г. в частта за разноските.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, евентуално, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС: В случаите на прекратяване на делото преди първото заседание, има ли право ответникът на възстановяване на разходите си за адвокатска защита по това дело, които е извършил между подаване на отговора на исковата молба и прекратяване на делото.
Ответникът по частната касационна жалба заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становището на жалбоподателя, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционното определение е приел, че претендираните от ответника разноски са сторени след постановяване на прекратителното определение и тъй като съдът може да вземе предвид само разноските, които страните са извършили преди приключване на производството пред съответната инстанция и за които са представили доказателства в този времеви период, а ответникът в производството освен, че не е представил доказателства, не е и направил разноски до постановяване на прекратителното определение, е достигнал до извод, че молбата за изменение на това определение в частта за разноските се явява неоснователна.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният от частния касатор въпрос не се явява обуславящ правната воля на съда. Както бе посочено, въззивният съд е приел, че претендираните разноски са сторени след постановяване на прекратителното определение, респективно в определението не е изразявано становище, че направените преди прекратяване на производството разноски, не могат да бъдат присъждани /както предпоставя частния касатор с поставения въпрос/, още повече, че молбата по чл.248 от ГПК е счетена за неоснователна и поради обстоятелството, че страната не е представила доказателства за направени разноски преди постановяване на прекратителното определение.
В този смисъл и тъй като не е формулиран друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №3990 от 20.12.2018 г. по т.д.№4619/2018 г. на САС, поправено с определение №1174 от 04.04.2019 г.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.