О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 31.05.2018 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на трети април, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2985 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. А. Т.-Д. и Николай А. И. срещу решение №918 от 20.04.2017 г. по т.д.№3886/2016 г. на САС. С решението в обжалваната част, след частична отмяна на решение №4583 от 06.06.2016 г. по гр.д.№20475/2014 г. на СГС, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че [фирма] е носител на вземане за сума в размер на 29 299.16 евро, с левова равностойност 57 304.68 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.11.2008 г. и падеж на задължението 03.09.2013 г., издаден от Д. А. Т.-Д. и Николай А. И. в полза на [фирма] за сумата от 83 331.18 евро, ведно със законната лихва от 03.09.2013 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр.д.№36950/13 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че записът на заповед е недействителен предвид неспазване на формата и поради идентичност на издателите и авалистите. Навеждат се доводи, че не е налице бланкова менителница, както е приел въззивният съд, а и изводите му, че ответниците носят доказателствена тежест да установят настъпване на изискуемостта са неправилни. Изтъква се, че записът на заповед предхожда сключването на договора за лизинг, респективно не се установява връзка между правоотношенията, сочени от ищцовото дружество, а и вземането по каузалното правоотношение е погасено по давност, настъпила в хода на процеса, обстоятелство, което е следвало да бъде взето предвид от въззивния съд. Поддържа се, че задължението по каузалното правоотношение е новирано по начин, който погасява обезпечението. Предвид изложеното се иска от съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, вторият от които, уточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС: 1. Следва ли съдът да вземе предвид обстоятелства, които са нововъзникнали в хода на съдебния процес по чл.422 от ГПК. 2. Преклудира ли след изтичане срока за отговор на исковата молба, правото на ответника да направи възражение за погасяване, поради изтекла в хода на исковия процес по чл.422 от ГПК погасителна давност, на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено със записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Спрямо първия въпрос се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо втория, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация – [фирма] не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че записът на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и вземането по който е предмет на предявения от [фирма] срещу Д. А. Т.-Д. и Николай А. И. иск по чл.422 от ГПК, има изискуемото от чл.535 от ТЗ съдържание, поради което поражда задължение за заплащане на посочената в него парична сума в размер на 85 331.18 евро, а обстоятелството, че записът е авалиран от издателя, не го прави нищожен. Посочил е, че поради липса на посочена дата на предявяване, записът на заповед не съдържа в самия себе си удостоверяване на коя дата е предявен, но предявяването не влияе на валидността на ефекта. По отношение изискуемостта на вземането, въззивният съд е изложил съображения, че при поставения бланкет, за който издателите длъжници са приели, че ще се попълни от кредитора, следва да се приеме, че записът на заповед е предявен за плащане, като датата не е 05.11.2008 г. както сочи ответницата, а изискуемостта е настъпила към датата на депозиране на заявлението, като в тази връзка и възражението за погасителна давност на основание чл.531, ал.1 от ТЗ е недоказано. Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че записът на заповед е издаден за обезпечение на задълженията по договор за финансово обвързан лизинг № КЛ-292 от 05.11.2008 г., като не е разгледал въведените от ответниците след изтичане срока за отговор на исковата молба възражения /поддържани и пред въззивната инстанция/, че вземанията по каузалното правоотношение са погасени по давност, изтекла в хода на процеса, тъй като е приел, че са несвоевременно въведени. Относно доводите, свързани с датите на издаване на записа на заповед и на сключване на договора съответно 5.11.2008 г. и 6.11.2008 г., е счел, че връзката между тях не се разколебава, доколкото няма пречка да се издаде запис на заповед и преди сключване на самия договор, и преди пораждане на задължението по договора, още повече че с оглед цената на договора за лизинг, стойността на вещта и уговорения лихвен процент, записът на заповед обхваща всички задължения по договора – цена на вещта, плюс лихви за финансиране, плюс ДДС. Посочил е, че записът на заповед е издаден от физическите лица, но с оглед абстрактния характер на сделката, не може да се приеме, че е недействителна поради това, че те не са имали лично задължение към ищцовото дружество – няма пречка да се издаде запис на заповед и за задължение на друг субект. Също така, анализирайки сключено по договора за лизинг тристранно споразумение е изтъкнал, че обстоятелството, че е извършено встъпване в дълг на трето лице, не освобождава длъжника от отговорност на основание чл.102, ал.2 от ЗЗД, предвиждащ погасяване на обезпечения само при заместване в дълг, т.е. освобождаване на досегашния длъжник, като в случая липсва съгласие на кредитора за освобождаване на длъжника, а и обезпеченията, които са предвидени в тази норма са реални обезпечения и не засягат издадените записи на заповед като абстрактни сделки.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че вторият от поставените в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпроси /по първия от въпросите липсва произнасяне от въззивния съд, поради което по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване/ е обусловил решаващата воля на съда, възприел становище, че направеното от ответниците, след срока за отговор на исковата молба по чл.422 от ГПК, възражение за изтекла в хода на процеса погасителна давност на вземането по каузалното правоотношение, което е обезпечено с процесния запис на заповед, е несвоевременно. В този смисъл и при липсата на формирана практика на ВКС по този въпрос, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №918 от 20.04.2017 г. по т.д.№3886/2016 г. на САС в частта, с която след частична отмяна на решение №4583 от 06.06.2016 г. по гр.д.№20475/2014 г. на СГС, е признато за установено на основание чл.422 от ГПК, че [фирма] е носител на вземане за сума в размер на 29 299.16 евро, с левова равностойност 57 304.68 лв., произтичащо от запис на заповед от 05.11.2008 г. и падеж на задължението 03.09.2013 г., издаден от Д. А. Т.-Д. и Николай А. И. в полза на [фирма] за сумата от 83 331.18 евро, ведно със законната лихва от 03.09.2013 г. до окончателното изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по гр.д.№36950/13 г.
УКАЗВА на Д. А. Т.-Д. и Николай А. И. в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1146.09 лв.
При неизпълнение на указанията в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.