3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
гр. София, 06.12.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4428 по описа за 2013г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника Х. И. И. от [населено място] чрез процесуален представител адв. С. М. Ч. срещу решение № 365 от 16.08.2013г. по в. гр. дело № 1237/2013г. на Старозагорски окръжен съд, търговско отделение, с което след частична отмяна на решение № 418 от 02.04.2013г. по гр. дело № 7064/2012г. на Районен съд Стара Загора е признато за установено по отношение на Х. И. И., че дължи на [фирма], [населено място] сумата 3 806,40 лв. – /разлика над признатите 600 лв. до претендираните 4 406,40 лв./, представляваща неизплатено задължение по договор за извършване на авто-технически услуги и ремонт на двигател на лек автомобил, заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 25.10.2012г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 4178/05.11.2012г. по ч. гр. дело № 5883/2012г. на Старозагорски районен съд., и ответникът е осъден да заплати на ищеца направените в двете производства разноски в размер 1 564,64 лв.
Касаторът прави оплакване за недопустимост на въззивното решение поради постановяването му срещу ответник, по отношение на който не е установена надлежна пасивна легитимация по правоотношението, евентуално неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба по съображения, че същата е недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване – не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – за търговски дела. В конкретния случай обжалваното въззивно решение е постановено по търговско дело, тъй като предявеният иск е по търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ – договор за изработка за ремонт на 6 бр. дюзи на автомобил. Поради това и с оглед факта, че предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 16.09.2013г., старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г., не намира приложение.
Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът трябва да заплати на ответника направените от последния разноски за касационното производство в размер 250 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Х. И. И. от [населено място] срещу решение № 365 от 16.08.2013г. по в. гр. дело № 1237/2013г. на Старозагорски окръжен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА Х. И. И. от [населено място], [улица], ет. 9, ап. 26, ЕГН [ЕГН] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] и посочен адрес в отговора [населено място],[жк], вх. В, ап. 118, ЕИК[ЕИК] сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ – направени разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.