О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 06.03.2012 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1087 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 02.05.2011г., постановено по в.гр.д. №205/2011г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение от 04.02.2011г. по гр.д.№3843/2010г. на Добрички районен съд за уважаване на предявените от Н. Г. С. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Н. Г. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от Н. Г. С. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
По поставения от касатора въпрос по приложението на чл.61, ал.1 от КТ неоснователно се иска допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, след като въпросът е разрешен с постановено по реда на чл.290 от ГПК, цитирано в обжалвания акт решение №357 от 03.05.2010г. по гр.д.№1138/2009г. на ВКС, ІІІг.о., с което е даден отрицателен отговор на въпроса за допустимостта за делегиране на работодателска правоспособност на лица извън кръга представляващи дружеството лица, когато същите представляват по силата на вътрешен регламент и изрично овластяване от органите на управление на търговското дружество да прекратяват трудови правоотношения, извън случаите на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 от КТ.
Поставените въпроси за приложението на чл.147 не са от значение за конкретното дело, тъй като във въззивната жалба няма довод за нарушение на разпоредбите на чл.147 от ГПК, а при действието на новия Граждански процесуален кодекс е изключена служебната проверка на правилността на решението – въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата / чл.269 от ГПК /. Поставените въпроси за приложението на чл.266, ал.3 от ГПК също не са от значение за конкретното дело, тъй като представеното с въззивната жалба писмено доказателство – пълномощно, не е относимо към спора за законност на уволнението, предвид недопустимостта за делегиране на работодателска правоспособност, извън случаите на дисциплинарни наказания по чл.192, ал.1 от КТ.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски за касационното производство в размер на 200лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.05.2011г., постановено по в.гр.д. №205/2011г. на Добрички окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], да заплати на Н. Г. С. с [ЕГН] сумата 200лв. – разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: