О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 28.04.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5309 по описа за 2008г. на второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение № 803 от 30.05.08г. по гр.д. №17/08г. на В. окръжен съд, след частична отмяна на решение №62 от 21.11.07г. по гр.д. №756/07г. на В. районен съд, е уважен предявеният от Л. Х. Т. срещу “И” ООД гр. В. иск по чл.128 от КТ, до размер на сумата от 3438,78 лв. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата част, с която искът за неплатено трудово възнаграждение е бил отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 4910лв., както и в частта, с която е бил отхвърлена претенцията за мораторна лихва върху главното вземане.
Въззивният съд е приел, че от общо петте ведомости за изплащане на заплата, които са били представени по делото, само една е била подписана от ищеца, а в останалите подписът му е бил подправен. През месеца, за който се отнася подписаната ведомост, ищецът не е бил в страната, но не е имало пречка той да я подпише и по-късно. При тези данни е прието, че искът по чл.128 от КТ е частично основателен, за месеците, за които няма подписани от ищеца ведомости. Прието е също, че искът за лихва е основателен, но тъй като не е установен по размер, тя не следва да бъде присъждана.
Касационна жалба срещу решението в отхвърлителната му част е подадена от Л. Т. В нея той поддържа оплакване за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Съдът не следвало да се доверява на заключенията на вещите лица, че подписът върху една от ведомостите е на ищеца, а след като има данни за подправки в другите ведомости, да се приеме, че всички те са подправени. По иска за лихви – още с исковата молба той е поискал допускането на експертиза, която да изчисли размера на дължимата лихва, но съдът не е уважил това искане, а впоследствие отхвърлил претенцията като недоказана. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос за наличието на предпоставки за присъждане на неплатеното трудово възнаграждение, в противоречие с практиката на ВКС. Посочени са две решения – №11 от 05.04.02г. на ІІІ ГО, съгласно което работодателят дължи на работника трудово възнаграждение съобразно уговореното в индивидуалния трудов договор, както и решение №4 по гр.д. №5/97г. на ІІІ ГО, което е за начина на определяне на лихвите върху неизплатени трудови възнаграждения на лица, работещи в чужбина.
Ответникът в производството “И” ООД гр. В. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение намира, че по главния иск не е налице основание по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Същественият въпрос, който се поставя в случая не е материалноправен, а процесуалноправен – дали съдът е следвало да се довери на заключенията на единичната и тройната съдебно-почеркова експертиза, че една от общо петте ведомости за платено трудово възнаграждение е подписана от ищеца, или да приеме, че в нея подписът също е подправен, както и в останалите четири. По този въпрос жалбоподателят не е изложил основания по чл.280, ал.1 от ГПК. Посочените от него решения на ВКС не са свързани с този въпрос, а освен това в случая въззивният съд е действал съобразно трайната практика на ВКС, че експертните заключения се обсъждат наред с всички останали доказателства по делото. Въззивният съд е обсъдил данните, че по времето, за което се отнася подписаната ведомост, ищецът не е бил в България, като е направил обоснован извод, че не е имало пречка той да подпише ведомостта по-късно. Не са били налице други данни по делото, които да поставят под съмнение експертните заключения, че въпросният подпис е бил на ищеца.
По обусловения иск за мораторна лихва жалбоподателят е изложил само касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение, но не и основания за допустимост по чл.280, ал.1 от ГПК, поради което в тази част също не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Решение №4 по гр.д. №5/97г. на ІІІ ГО на ВКС, което е представено с касационната жалба, не засяга съществения по настоящото дело процесуалноправен въпрос как следва да се процедира, когато искът е доказан по своето основание, но не са събрани доказателства за неговия размер. Това решение е неотносимо към правния спор по настоящото дело и не може въз основа на него да се извлече основание за допустимост на касационното обжалване по обусловения иск.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на І ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 803 от 30.05.08г. по гр.д. №17/08г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: