О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 341
София, 08.06.2009 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 301 по описа за 2009 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. “Е”, чрез а. И срещу решение № 266/05.08.2008 г. на Софийски градски съд /СГС/ по гр.д. № 2630/2007 г., с което е оставено в сила отхвърлително решение от 13.06.2007 г. на Софийски районен съд /СРС/ по гр.д. № 4889/2007 г. по иск на касатора срещу “Е” ЕООД на основание чл.31 т.2 от К. за договор за международен автомобилен превоз на стоки /СМR/ за сумата 3100 лв. – възнаграждение по договор за международен превоз.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а като основание за допускане на касационното обжалване сочи наличие на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответната страна –“Е” ЕООД не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по касационната жалба на Е. “Е” срещу решението на СГС, поради следните съображения:
СРС е сезиран от Е. “Е” срещу –“Е” ЕООД с иск за сумата от 3100 лв. – възнаграждение по договор за международен превоз. СРС е отхвърлил иска, а СГС е оставил в сила решението му. Въззивният съд е приел, че е извършен превоз при условията на CMR, но ищецът не е установил с представените доказателства, вкл. товарителница, че именно той е превозвачът по договора. Липсва и фактура, издадена от ищеца. Налице е само заявка от ответника до ищеца, но с подпис, без вписано име на подписалият.
Допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Преценката за допустимост се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
Касаторът в настоящото производство не формулира изрично съществения въпрос по делото, но излага доводи във връзка с неправилно приета липса на договор между страните при приложена заявка за превоз по делото. Именно с оглед наличието на тази заявка и характера на превозния договор – неформален, консенсуален, касаторът твърди, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, предвид липсата на практика по приложението на CMR.
М. че касаторът не формулира изрично конкретния съществен въпрос по делото по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, при така изложените доводи следва да се приеме, че същественият въпрос по делото, разрешен от СГС, е свързан с доказване наличието на договор за международен автомобилен превоз между страните. Не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, както поддържа касаторът, поради липса на съдебна практика. В случая са приложими разпоредбите на CMR, по които има съдебна практика (р. № 226 от 14.02.2000 на ВКС и др.), а въззивният съд обстойно е обсъдил изискванията на К. относно наличието на договор за превоз, доказването, му от събраните по делото доказателства и неговите условия /чл.4 CMR/. Щом това е така, не е налице хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът очевидно не възприема фактическите и правни изводи на СГС относно липсата на доказана облигационна връзка между страните при условията на CMR, но този факт не е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Изложените доводи и съображения на касатора касаят неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, не и основание за допускане на касационната жалба по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на СГС, поради което и на основание чл.288 ГПК, ВКС, ТК, първо отделение:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 266/05.08.2008 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 2630/2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.