О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 01.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1434/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, образувано по частна жалба на ДФ ”Земеделие” – [населено място] срещу Определение № 99 от 22.04.2016 г. по т.д. № 2914/ 2015 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., с което е оставена без разглеждане подадената касационна жалба срещу Решение № 1040 от 09.06.2015 г. по т.д. №633/ 2015 г. на Окръжен съд – Пловдив. По изложените съображения, че е налице гражданско дело, като спорът не попада в приложното поле на чл. 365 ГПК, за да инициира търговски спор, на което сочи и развитието на производството – едностранна размяна на книжа, отсъствие на допълнителна искова молба и допълнителен отговор, жалбоподателят иска определението да се отмени.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 2 ГПК, тъй като е постановено от състав на ВКС и с него е оставена без разглеждане касационна жалба.
С обжалваното определение състав на ВКС, ТК е оставил без разглеждане касационната жалба на ДФ ”Земеделие” – [населено място] срещу въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е отхвърлен искът по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за признаване за установено вземане на ищеца 19 461.26 лв. въз основа на сключен с ответника Договор от 18.12.2012 г. за предоставяне помощ за закупуване фураж за отглеждане на сладководна риба, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Изложени са съображения, че въззивното решение е постановено по търговски спор по см. на чл. 365 т.1 ГПК, делото има търговски характер и тъй като предявеният иск е с цена до 20 000 лв., е ограничен достъпът до касационен контрол.
Определението е правилно. Въззивното дело, решението по което се обжалва с касационната жалба, е търговско, тъй като е постановено по жалба срещу решение, с което е разгледан иск по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, което вземане произтича от търговска сделка по см. на чл. 365 ал.1 т. 1 ГПК – основано е на договор, една от страните по който е търговец и сделката е сключена с оглед осъществяване на дейността му по занятие – търговска сделка по см. на чл. 286 1 ал. 1 ТЗ. Искът е с цена до 20 000 лв. и касационната жалба е подадена на 17.07.2015 г., затова на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя, че делото е гражданско, а не търговско, тъй като искът е разгледан по общия исков ред за разглеждане на граждански спорове. Съгласно чл. 104 ал. 1 т. 4 и чл. 365 и сл. ГПК, по реда на глава ХХХІІ от ГПК се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция исковете с изброения в т.1 – т.5 предмет, с цена на иска над 25 000 лв., а търговски дела с цена на иска до 25 000 лв. се разглеждат от районния съд, в който случай се прилага общият ред, но от това не следва, че делото не е търговско.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 99 от 22.04.2016 г. по т.д. №2914/ 2015 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: