О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София 11.03.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на пети март през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1171 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от А. Х. Х. чрез адв.Н. Х. и адв.Н. Ч. срещу решение № 746 от 14.05.12г.по гр.дело № 3318/11г.на Софийски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 3227 от 30.05.11г.по гр.дело № 284/08г.на Софийски градски съд,І го.7 състав.С него са отхвърлени исковете по чл.31 ал.2 ЗС,предявени от същата страна срещу И. Х. К. и И. С. К.,и евентуалния по чл.59 ЗЗД срещу Х. И. К. и С. И. К., за сумата 10 800 лв – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот /източната половина на тавански етаж от жилищната сграда,находяща се в [населено място], [улица]/,за времето от 1.02.2005г.до 1.02.2008г.,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на исковата молба да изплащането й.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Приложена е практика на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответниците по касационната жалба И. Х. К. и И. С. К. чрез адв.М. Р. молят да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендират за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение по иска,предявен на основание чл.31 ал.2 ЗС срещу И. и И. К., въззивният съд е приел,че същите не са ползвали процесния апартамент през исковия период,нито са препятствали възможността ищцата А. Х. да го ползва според правата си.За да направи този извод съдът е кредитирал показанията на св.Е. И.,св.М. М. и св.В. Я.,според които една стая от жилището се е ползвала от съпрузите Х. и С. К. за процесния период.За да отхвърли евентуалния иск по чл.59 ЗЗД срещу последните, съдът е изложил съображения,че те са я обитавали на основание правото на собственост в обем ид.ч.върху апартамента на родителите на Х. – ответниците И. и И. К..т.е.на правно основание,същевременно ищцата не е провела пълно и главно доказване,че през исковия период са й били създадени пречки от тези ответници да ползва жилището съобразно правата си и с това да са се обогатили за нейна сметка.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос”може ли да бъде отхвърлен иск с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД само и единствено на база противоречиви свидетелски показания,като съдът не кредитира други такива,с мотив,че свидетелят Б. С. и ответната страна са в лоши отношения или че свидетелката В. П. е дъщеря на ищцата и се явява заинтересована страна”,е фактически ,а не правен.Преценката на доказателствата,в т.ч.и на свидетелските показания,въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда,а не на правните такива и съответно да доведе до произнасяне по правен въпрос,което да представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Необосноваността е грешка при формиране на вътрешното убеждение на съда поради нарушаване на логически,опитни или научни правила и е основание за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК,но само ако преди това такова обжалване бъде допуснато.
Въпросът съставлява ли личното ползване на съсобствения имот само от един от съсобствениците необходима предпоставка за основателността на претенцията за обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС или от значение е само обстоятелството,че той пречи на останалите съсобственици не е обусловил решаващите мотиви на въззивния съд.Това е така,защото такива факти въззивният съд не е приел за установени.Отговорът на този въпрос не би променил правните изводи,мотивирали въззивния съд да отхвърли исковете,след като е приел,че ищцата не е била лишена от достъп до съсобствения имот.По правни въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане наличието на отделните хипотези по т.1 – т.3 от ал.1 на чл.280.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата И. и И. К. разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 500 лв.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 746 от 14.05.12г.,постановено по в.гр.дело № 3318/11г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА А. Х. Х. да заплати на И. Х. К. и И. С. К. сумата 500 лв /петстотин/,представляваща разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.