3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
С., 11.04.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1062/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК, от М. И. М. чрез адвокат Ив. С. от АК[населено място], срещу въззивното решение № 169 от 05.05.2010 г. по в. гр. д. № 196/2010 г. на Русенския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /което с оглед разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС следва да се квалифицира по т. 2/ и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответниците М. М. Х., И. С. Р. и М. С. Х. считат, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 101 от 07.01.2010 г. по гр. д. № 289/2009 г. на Районния съд[населено място], с което е уважен предявен срещу касатора иск за ревандикация на недвижим имот, съставляващ УПИ V.-150 от кв. 6 по регулационния план на гара Бяла, Р. област, заедно с построените в него стопанска сграда с площ 240 кв. м. и навес с площ 200 кв. м.
Въззивният съд приел, че ищците са доказали да са собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № 67 от 04.04.2007 г., на спорната вещ, която се владее от ответника, като владението е без правно основание. Ответникът не е придобил собствеността върху построените в имота сгради, тъй като покупко-продажбите по двете фактури – от 08.01.1998 г. и от 02.04.1999 г., са сключени в нарушение на правилата за приватизация; възражението за придобиване на имота по давност е недопустимо като заявено за първи път във въззивната жалба, така че правото на ответника да се брани с него срещу предявения иск е преклудирано; дори да се приеме за своевременно, то е неоснователно. Нормалната експлоатация на сградите и използуването им за отглеждане на животни предполага тяхното електрозахранване, поради което моментът, в който е дадено съгласие за същото, следва да се счете за начален момент на установената фактическа власт с намерение за своене. От тогава – 14.11.2001 г., до предявяване на иска на 08.05.2009 г., не са изтекли 10 години и владението не е било необезпокоявано, предвид отправената от ищците до ответника нотариална покана за освобождаване на имота след сключване на сделката от 2007 г.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал изрично въпросите, по които счита, че следва да се допусне касационно обжалване. Доколкото обаче се позовава на практика на Върховния касационен съд, изразена в решения на отделни състави – р. № 3025/05 от 01.02.2006 г. по гр. д. № 2241/2004 г. на IV-то г. о., и р. № 1132 от 26.07.1999 г. по гр. д. № 444/1999 г. на V-то г. о., въпросът следва да се уточни в смисъл, че решаващо за делото е дали е осъществен съставът на придобиването по чл. 79, ал. 1 ЗС, с оглед на неговите елементи: фактическо упражняване на съдържанието на вещното право, което лицето желае да придобие, и изтичане на определен период от време. И в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по посочените предпоставки на придобивната давност, но с оглед данните по делото е приел за недоказана втората от тях. Доколкото касаторът не е съгласен с изводите на съда относно началния момент на установената фактическа власт върху имота и счита, че той трябва да се отнесе към първото плащане през м. януари 1998 г., това са доводи за необоснованост на решението и за допуснати съществени нарушения при преценката на доказателствата по делото. Те са относими към основанията за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да се релевират в производството по допускане на касационното обжалване, което се развива при други предпоставки и условия. Съгласно т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпросът, по който би могло да се допусне касационното обжалване, е винаги правен, а не фактически, и не може да се изразява в твърдение за неправилност на решението, тъй като на този етап съдът не извършва такава проверка.
Въззивният съд не е изложил съображения, които да противоречат и на приетото в други съдебни актове на състави на ВС и ВКС на РБ, а именно р. № 734 от 12.06.2006 г. по гр. д. № 1526/2005 г. и р. № 404 от 16.06.1995 г. по гр. д. № 1904/1994 г., двете на IV-то г. о., и р. № 613 от 15.10.2002 г. по гр. д. № 138/2002 г. на I-во г. о., че възражението за изтекла давност е средство за процесуална защита на вече придобито право. След анализ обаче, на събраните по делото доказателства е приел, че в случая това възражение не е доказано. При сравнение между обжалваното решение и посочените решения се вижда, че конкретният резултат по делото е постановен с оглед събраните доказателства и тяхното възприемане от съда, а не се дължи на противоречиво разрешаване на правните въпроси, които стоят по тези дела.
Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед точното прилагане на закона, както смятат касаторите. Макар да го е счел за несвоевременно заявено, въззивният съд е изложил подробни съображения по съществото на възражението за придобиване на имота от ответника на основание придобивна давност. Въззивното решение е постановено при точно приложение на релевантната материалноправна норма – чл. 79, ал. 1 ЗС, а разрешаването на въпросите – дали съдът правилно е определил началния момент на придобивната давност и дали владението на ответника е на правно основание или не е, е свързано със съществото на спора. По правилността на формираните в тази насока изводи Върховният касационен съд би се произнесъл по реда на чл. 290 ГПК, но само ако е налице поне една от алтернативно предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. В случая такава предпоставка липсва.
В обобщение, предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 169 от 05.05.2010 г. по в. гр. д. № 196/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: