О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 11.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.дело №343/2009 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на “Е” ЕООД, гр. С. срещу определението от 24.09.2009г. по ч. гр. д. 1189/2008г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 с-в, с което е отказано да бъдат присъдени разноски на дружеството.
В писмен отговор “Т”, АД счита частната жалба за недопустима и неоснователна. Споделено е становището на въззивния съд, че не се дължат разноски, направени в обезпечителното производство по чл.390 ГПК, тъй като то обслужва исковото производство и след приключването му ответникът може да предяви иск за вреди по чл.403ГПК, вкл. и тези за разноски. Счита също така, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението на САС.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но същата е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390 ГПК, е отменено определение №128 от 21.04.2008г. и определение №128А от 23.04.2008г. по ч.гр.д. №128/2008г. на Софийски градски съд, в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на “Т” АД, гр. Н., Ф. срещу “Е” ЕООД, ч. налагане на запор на банковата сметка на дружеството до размер на 155 000 евро и е постановено определение, с което е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение.
Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които съдът се произнася по искане за допускане на обезпечение на предявен иск по реда на чл.390 ГПК не попадат в кръга на визираните в т.1 и т.2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му. Определението подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което, след произнасяне на Софийски апелативен съд, е изчерпан реда за обжалване и постановения от съда акт е влязъл в сила.
Съгласно чл.284, ал.3 ГПК определението за разноски подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението, т.е. определението за разноски няма да подлежи на касационно обжалване, ако не подлежи на касация самото решение. При това разрешение за инстанционен контрол на определенията, с които се разрешава спор за разноски, частната жалба срещу постановеното от САС определение от 24.09.2008г. се явява недопустима и ще следва да бъде оставена без разглеждане.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на “Е” ЕООД, гр. П. срещу определението от 24.09.2008г. по ч. гр. д. 272/2009г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщенията до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: