1
определение по гр.д. № 153 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр.София, 12.06.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№153 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. А. И. против решение № 163 от 06.07.2016 г. по в.гр.д.№ 122 по описа за 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, граждански състав, с което е потвърдено решение № 474 от 13.11.2015 г., постановено по гр.д.№ 2540 от 2012 г. по описа на Кюстендилския районен съд в частта, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от Ц. И. против Д. Л. М. иск с правно основание чл.61 ал.2 във връзка с чл.60 ал.1 ЗЗД за осъждане на М. да заплати на И. следните суми, разходвани във връзка с грижите, издръжката и погребението на общия им наследодател Х. М. в периода 20.11.2011 г. – 10.05.2012г.: 4 190,50 лева – разноски за закупуване на „Йодасепт“, кислородна вода, малки и големи стерилни превръзки, малки и големи обикновени марли, лейкопласт, памперси и храна; 250 лева– разноски за заплащане на 10 лекарски прегледи, при режим на домашно посещение; 300 лева – заплатена стойност на електрическа енергия за отопление; 200 лева – заплатена цена на дърва за огрев; 400 лева– направени разноски за погребението на Х. М.; 370 лева– заплатена цена за изработването и поставянето на надгробна плоча; 1 000 лева– стойност на пътните разноски, направени от Ц. И. от Република България до Република Гърция, [населено място] и обратно по три пъти месечно, с цел полагане грижи за Х. М.; 1 700 лева – направени разноски за заплащане на възнаграждение на Стоя В. за денонощните грижи, полагани за Х. М., ведно със законната лихва върху сумите от предявяване на претенциите до изплащането им, както и в частта, в която е оставен без разглеждане като недопустим, предявения от Ц. И. срещу Д. М. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на сумата от 1 589,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от И., изразяващи се в психическа и емоционална нестабилност поради безпомощното състояние на нейния брат – наследодателя Х. М., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на претенцията до окончателното и изплащане.
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е необосновано- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т. 3 ГПК.
В писмен отговор от 28.12.2016 г. ответникът по жалбата Д. Л. М. оспорва същата. Излага доводи за недопустимост на касационната жалба в частта, с която се обжалва решението по иска с правно основание чл.45 ЗЗД, тъй като решението в тази част не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК. Моли касационното обжалване на решението в останалата му част да не бъде допускано, тъй като касаторът не е поставил материалноправен въпрос, който да отговаря на селективния критерий на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия счита, че касационната жалба, подадена от Ц. И. срещу решение № 163 от 06.07.2016 г. по гр.д. № 122 от 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, е недопустима и следва да се остави без разглеждане поради следното:
Касационната жалба е недопустима в частта, с която е обжалвано решението на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за оставяне на предявения иск по чл.45 ЗЗД без разглеждане като недопустим, поради следното: По същността си въззивното решение в тази част представлява определение, с което на основание чл.274, ал.2 ГПК въззивният съд е разгледал жалба срещу определение, с което е прекратено производството от първоинстанционния съд. В тази част от решенията си първоинстанционният и въззивният съд не са разглеждали по същество предмета на спора, а само допустимостта на предявения облигационен иск за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди в рамките на делбеното производство. Доколкото въззивният съд е потвърдил изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на иска и за прекратяване на производството в тази част, постановеното решение /по същество определение по чл.274, ал.2 ГПК/ подлежи на касационен контрол като преграждащо развитието на процеса, но при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК /чл.274, ал.3 ГПК/.
Съобразно правилото на чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, тоест по дела с цена на иска под 5 000 лв. В настоящия случай решението в частта си, имаща характер на определение, не подлежи на обжалване, тъй като цената на предявения на основание чл.45 ЗЗД иск е под 5 000 лева /претендира се обезщетение в размер 1 589,50 лева/. Поради това касационната жалба срещу тази част от решението е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане.
По отношение на частта, с която се обжалва въззивното решение, с което се потвърждава първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените в рамките на делбеното производство претенции за вземания на основание чл.61, ал.2 ЗЗД, вр. с чл.60, ал.1 ЗЗД, касационната жалба също следва да се остави без разглеждане поради следното: Видно от приложената по делото молба /лист 144 от гр.д. № 122 от 2016 г. на Кюстендилския районен съд/ Ц. И. е предявила в рамките на втората фаза от делбеното производство облигационни претенции във връзка с полагането на грижи, издръжка и погребението на наследодателя Х. М.. Тъй като всяка от претенциите се основава на различно фактическо основание, не може да се приеме, че е предявен един иск. Това дали правната квалификация на предявените искове е различна или еднаква е без значение за преценката за това колко са предявените искови претенции. В настоящия случай са предявени осем иска при условията на обективно, кумулативно съединяване за присъждане на следните суми: 4 190,50 лева– разноски за закупуване на „Йодасепт“, кислородна вода, малки и големи стерилни превръзки, малки и големи обикновени марли, лейкопласт, памперси и храна; 250 лева– разноски за заплащане на 10 лекарски прегледи, при режим на домашно посещение; 300 лева – заплатена стойност на електрическа енергия за отопление; 200 лева – заплатена цена на дърва за огрев; 400 лева– направени разноски за погребението на Х. М.; 370 лева– заплатена цена за изработването и поставянето на надгробна плоча; 1000 лева– стойност на пътните разноски, направени от Ц. И. от Република България до Република Гърция [населено място] и обратно по три пъти месечно, с цел полагане грижи за Х. М. и 1 700 лева– направени разноски за заплащане на възнаграждение на Стоя В. за денонощните грижи, полагани за Х. М..
Щом като е налице обективно съединяване на исковите претенции, за да се приеме, че въззивното решение подлежи на касационен контрол, цената на всяка от тези претенции следва да е над 5 000 лева, тъй като в случая претенциите са облигационни и е налице правилото по чл.280, ал.2, т.1 ГПК за необжалваемост на въззивни решения по граждански дела с цена на иска под 5000 лева. Доколкото размерът на цената на исковете се определя от претендираната сума /така чл.69, ал.1, т.1 ГПК/, е видно че всички предявени искове са с цена под 5 000 лева, поради което и в тази част въззивното решение е необжалваемо, а подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
С оглед изхода от това производството жалбоподателят няма право на разноски. Ответницата в производството не претендира за разноски. Поради това разноски не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Ц. А. И. касационна жалба вх.№ 6343 от 24.08.2016 г. против решение № 163 от 06.07.2016 г. по в.гр.д. № 122 от 2016 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.