О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място], 16.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1990 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 91 / 11.04.2014 год. по в.т.д.№ 109 / 2014 год. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 32 / 05.11.2013 год. по т.д.№ 64 / 2012 год. . С последното е отхвърлена молбата на касатора с правно основание чл.625 ТЗ за откриване производство по несъстоятелност на [фирма],поради недоказана активна материално-правна легитимация на [фирма] като кредитор на същото дружество,но е уважена молбата на присъединилия се в производството по реда на чл. 629 ал.4 ТЗ кредитор – [фирма], като е открито производство по несъстоятелност на [фирма] при условията на чл.630 ал.2 ТЗ,с определена начална дата на неплатежоспособност 23.02.2012 година. Касаторът твърди недопустимост на въззивното решение,предвид недопустимост на първоинстанционното, поддържайки тезата,че отхвърлянето на молбата на иницииралия производството по чл.625 ТЗ кредитор изключва възможността съдът да се произнесе по молбата на присъединилия се при условията на чл. 629 ал.4 ТЗ. По начало касаторът намира , че недоказаната материалноправна легитимация на кредитор обуславя недопустимост, а не неоснователност на молбата му по чл.625 ТЗ и в този смисъл допустимата начална молба съставлява положителна процесуална предпоставка за произнасяне по молбата на присъединилия се кредитор.В условия на евентуалност се поддържа неправилност на въззивното решение по аналогични съображения относно несамостоятелната процесуална легитимация на присъединилия се по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредитор.Изрично касационната жалба сочи интерес от обжалване на въззивното решение в потвърдителната му относно първоинстанционното решение част по отхвърляне молбата на [фирма] / пар.последен на въззивната жалба / и не съдържа касационни доводи по оспорване правилността на решението по предпоставките за откриване производство по несъстоятелност на [фирма] / макар оспорвани във въззивната жалба – наличието на основание по чл. 630 ал.2 ТЗ и начална дата на неплатежоспособност / .
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,като недопустима, в евентуалност като неоснователна и при необоснованост на основание за допускане на касационното обжалване.Недопустимост страната твърди поради липса на правен интерес за [фирма] да обжалва съдебно решение, постигащо целения от самата страна правен резултат – откриване производство по несъстоятелност на [фирма],както и поради липса на процесуална легитимация,с оглед отричане правото му на кредитор на несъстоятелния търговец .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Първоинстанционният съд е отрекъл материалноправната легитимация на [фирма] , инициирал производството по чл. 625 ТЗ и отхвърлил молбата му, уважавайки тази на присъединилия се по реда на чл. 629 ал.4 ТЗ кредитор – [фирма]. [фирма] е обжалвало първоинстанционното решение,както с доводи против отхвърляне молбата му по чл.625 ТЗ като неоснователна,така и с доводи относно неправилност на постановеното решение за откриване производство по несъстоятелност,в частност относно приетата дата на неплатежоспособност – 23.02.2012 год.,поддържайки за такава – 10.05.2012 година – и относно наличието на предпоставките за обявяване в несъстоятелност по чл.630 ал.2 ТЗ.Изтъкнал е и наведените в касационната жалба доводи за обусловена от допустимостта на първоначалната молба допустимост на молбата на присъединения кредитор. Въззивният съд се е произнесъл в цялост,потвърждавайки първоинстанционното решение, т.е. потвърждвайки и отхвърлителния по молбата на [фирма] диспозитив, макар изобщо да не е изложил мотиви относно активната материално-правна легитимация на дружеството като кредитор на несъстоятелното дружество.Липсва касационен довод относно това му процесуално нарушение, макар изрично да се поддържа интерес от атакуване произнасянето на въззивния съд само по отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Въпреки потвърждаване на първоинстанционното решение за неоснователност на молбата на [фирма],въззивният съд се е произнесъл по същество относно правилността на решението по молбата на [фирма] , съдебен контрол върху която част е обусловен единствено от уважаване въззивната жалба на [фирма] и признаването му за кредитор на несъстоятелното дружество . В този смисъл постановеното въззивно съдебно решение по въззивната жалба на [фирма] и в тази му част е процесуално недопустимо,но за същата тази част касационната жалба не сочи правен интерес от атакуване, респ. тази му част е изключен предмет на касационно обжалване.
Като ограничена до обжалване потвърдителното решение относно отхвърляне молбата на [фирма] за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], без обжалване , в евентуалност от уважаването й, решението по същество относно откриване производство по несъстоятелност на [фирма] / за което касаторът безспорно би имал правен интерес,с оглед поддържане на различна начална дата на неплатежоспособност и различни предпоставки за откриване на производството – по чл.630 ал.1 ТЗ, вместо по ал.2 на същата разпоредба / касационната жалба на [фирма] действително се явява лишена от правен интерес и като такава – недопустима. Само по себе си решение в противен смисъл относно материалноправната легитимация на касатора не би създало сила на пресъдено нещо относно качеството на [фирма] като кредитор на [фирма], а интерес от промяна в предпоставките за откриване на производството по несъстоятелност касаторът не поддържа в касационната си жалба.В този смисъл, потвърдителното решение на въззивния съд в тази му част е влязло в сила и има обвързващо действие и спрямо касатора / чл.630 ал.3 ТЗ /. Установяване на легитимацията му като кредитор не би обосновало допустимост на касационна жалба с предмет обезсилване или отмяна на въззивното решение ,с отхвърляне молбата на [фирма] ,каквото страната цели с довода,че началната молба по чл.625 ТЗ,респ.нейната допустимост / основателност съставлява процесуална предпоставка за разглеждане на молбата на присъединения по реда на чл.629 ал.4 ТЗ кредитор.От една страна подобна теза е несъстоятелна и не се поддържа в създадената съдебна практика, а от друга – противоречи на изначалния правен интерес на молителя [фирма] , на който правен интерес следва да бъдат подчинени процесуалните му действия и по обжалване постановените по молбата му съдебни актове.
С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответната страна, поискани своевременно с отговора на касационната жалба – юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал.8 вр. с ал.4 ГПК, определено съгласно чл.7 ал.3 вр. с ал.2 т.3 на Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / в съответствие с изменението й обн. ДВ бр. 28 от 28.03.2014 год./ , съобразно размера на предявеното от [фирма] вземане като кредитор .Така определени подлежащите на възмездяване разноски възлизат на 830 лева .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ , като недопустима поради липса на правен интерес, касационната жалба на [фирма] против решение № 91 / 11.04.2014 год. по в.т.д.№ 109 / 2014 год. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 78 ал.8 вр. с ал.4 ГПК , да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 830 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страната.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :