О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 16.10.2015 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гр. дело № 3919 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх.№ 14837 от 20.05.2015 г., подадена от адвокат М. А. и адвокат Р. К. в качеството им на упълномощени да представляват П. Г. А., която е насочена срещу въззивно решение № 609 от 02.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 3032/2014 г. по описа на ОС – [населено място].
С касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което е необосновано – основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Представено е и изложение на основания за допускане на касационното обжалване.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като ответниците по касация А. Г. С., Л. И. С. и М. И. К. са депозирали отговор, в който заемат становище, че касационната жалба е основателна.
Ответниците по касация Й. П. А., А. Й. Н. и М. Й. З. не са депозирали отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С обжалваното решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е отменил решение № 3144 от 23.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 17387/2013 г. по описа на РС – [населено място], като вместо това е допуснато да се извърши съдебна делба между касатора и ответниците по касация по отношение на всички девет имота – земеделски земи, посочени в исковата молба на Й. П. А., при квоти, определени съобразно чл. 5 – 10 ЗН.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че с решения на органа по земеделска реституция собствеността върху процесните имоти е възстановена през 1994 г. на наследниците на П. Д. А. – страните по делото. Съобразил е обстоятелството, че през 2011 г. настоящият касатор се е снабдил с констативен нотариален акт за придобиване на собствеността върху земите въз основа на упражнено давностно владение. Същевременно съдът е приложил точно разясненията на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, съобразно които когато и двете страни в правния спор се легитимират като собственици на едно и също имущество, то при оспорване на признатото с акта право на собственост, удостоверено с нотариален акт по чл. 587 ГПК, разпределението на доказателствената тежест се извършва по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, т.е. всяка страна следва да докаже своето право. Доколкото ищецът Й. П. А. разполага с титул за собственост (решенията на ПК [населено място] от 1994 г. и удостоверение, че попада в кръга на наследниците на П. Д. А.), то в съответствие с цитираните разяснения на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, както и прилагайки точно постановките на ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК по въпросите относно владението на наследствен имот от един от наследниците и позоваването му на давност по отношение на наследствените части на другите сънаследници и начина, по който следва да се прояви промяната в намерението за своене на целия имот по отношение на другите сънаследници, въззивният съд е приел, че в тежест на касатора е било да докаже, че е довел до знанието на всички останали сънаследници намерението си да свои и техните идеални части, каквото доказване в случая не е проведено. Обсъдени са събраните по делото доказателства във връзка с осъществени от касатора, а преди това – от баща му, действия по отдаване на имотите под наем, но е посочено, че същите не установяват промяната в намерението за своене на целия имот.
При преценка за наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС намира, че в случая не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по следните съображения:
Както в касационната жалба, така и в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК касаторът е развил своето несъгласие с формираната от въззивния съд правораздавателна воля, без да формулира правни въпроси, каквито се изискват съобразно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. С това тълкувателно решение е прието, че касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни решения, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Не е задължително този въпрос да се обхваща от обективните предели на силата на присъдено нещо на решението (касационното обжалване е допустимо и по правни въпроси, касаещи преюдициални правоотношения, обуславящи спорното право, по които не се формира сила на присъдено нещо, освен ако не са предявени чрез инцидентен установителен иск), но е задължително въпросът да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Върховният касационен съд не разполага с правомощие да изведе такъв въпрос от текста на касационната жалба или от изложението по чл.284, ал.3 ГПК, доколкото подобно действие би влязло в пряко противоречие с диспозитивното начало в гражданския процес. При отсъствието на конкретно формулиран въпрос касационният съд не може да прецени дали е налице хипотеза в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и касационното обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 14837 от 20.05.2015 г., подадена от адвокат М. А. и адвокат Р. К. в качеството им на упълномощени да представляват П. Г. А., която е насочена срещу въззивно решение № 609 от 02.04.2015 г., постановено по в.гр.д. № 3032/2014 г. по описа на ОС – [населено място].
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: