4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 342
С., 19.03. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети януари, през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр. д. № 1123/2012 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ж. М. А. от [населено място], подадена чрез адвокат З. С. срещу въззивно решение № 225 от 28.06.2012 г. на Пернишкия окръжен съд по гр. дело № 419/2012 г. в частта, с която е отменено решение № 14 от 17.02.2012 г. по гр. дело № 1088/2011 год. на Радомирския районен съд в частта му, относно режима на лични отношения между жалбоподателката и децата В. П. Ф. и Р. П. Ф., като е постановено майката Ж. М. А. да има право да вижда децата си всяка първа и трета седмица от месеца в съботните и неделни дни от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване, като в продължение на шест месеца, свиждането да се осъществява само в присъствието на бабата и дядото по майчина линия В. Г. А. и М. В. А.. Постановено е след изтичане на шестмесечния период да се премине към общия определен режим на лични контакти – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа самостоятелно, без присъствието на В. и М. А..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че с решението относно мерките за лични отношения в противоречие с цитираната съдебна практика на Върховния касационен съд са разрешени въпросите- може ли съдът да възлага задължения на близки на страните в процеса лица, без същите да бъдат изслушани и да дадат мнението си за възможната най-правила защита на интересите на децата и дали са съгласни да поемат такива задължения; следва ли съдът да следи служебно за интереса на децата, обвързан ли е от исканията на страните, становището на социалния работник и длъжен ли е да обсъди обстоятелства, които са задължителни при определяне режима за лични отношения между децата и родителите. Поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът П. С. Ф., в писмен отговор на касационна жалба, подаден чрез адвокат Б. Б. оспорва искането за допускане на касационно обжалване, поради обстоятелството, че в съответствие с трайната практика съдът въз основа на всестранен и пълен анализ на доказателствата по делото е постановил този режим на лични отношения между майката и децата. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Агенция за социално подпомагане, дирекция “Социално подпомагане“ – [община] изразява становище в подкрепа правилността на решението, като излага съображения, че децата биха могли да преспиват при бабата и дядото по майчина линия в дните определени за лични контакти с майката.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че решението е въззивно, че подлежи на касационно обжалване, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане настоящият съдебен състав, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
С решението в обжалваната му част, съдът е определил мерки за лични отношения между майката Ж. М. А. и децата В. П. Ф., [дата на раждане] и Р. П. Ф., [дата на раждане] с право майката да вижда и взема децата всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа, без преспиване, като в продължение на шест месеца, този режим се осъществява в присъствието на родителите на майката.
Този режим майката намира, че е необосновано ограничен и иска неговото разширяване, като поддържа, че поставените правни въпроси имат отношение към мерките за лични отношения, които с обжалваното решение не са съобразени с практиката на ВКС.
При определяна режима за лични отношения на майката с децата с обжалваното решение, съдът е отчел, че с оглед психическото здраве на майката, на този етап не е в интерес на децата те да преспиват при нея, както и че контактите на децата с майката следва да се осъществяват в присъствието на родителите на майката. Съдът е излязъл извън обичайния режим на лични отношения и е определил по ограничени мерки за лични контакти, както и за период от шест месеца децата да се виждат с майката в присъствието на родителите на последната, като е съобразил психическото здраве на майката, която видно от приетата съдебно-психиатрична експертиза страда от разстройство в адаптацията-със смесено нарушение на емоциите и поведението, което към момента на изготвяне на експертизата е в период на ремисия, че при съответна подкрепа и спокойна среда, същата може да поддържа съответни взаимоотношения и контакти с децата си и с околните. Отчетени са влошените отношения между родителите, между бащата и родителите на майката и е изведен изводът, че контактите между майката и децата не могат да се осъществяват в присъствието на бащата. Съдът е приел, че с оглед нестабилното психическо здраве на майката личните й контакти с децата следва да се осъществяват в присъствието на бабата и дядото по майчина линия.
Решаващите изводи на съда при определяне на мерките за лични отношения са съобразени единствено с интересите на децата. Съдът е определил подходящи защитни мерки, които да осигурят възможността за личен контакт на децата с майката, с оглед здравословното състояние на последната, и разширяването на личните контакти извън обема на така определения режим, за посочения период не би било в интерес на децата. Семейният кодекс с разпоредбата на чл.59, ал.8 предвижда юридически гаранции под формата на т.н. защитни мерки за осигуряване изпълнението на решението относно личните отношения на децата с родителя. Предвидена е възможност съдът с оглед особеностите на конкретния случай да определи подходящи защитни мерки. В случая изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай, които имат значение за интересите на децата съдът е постановил за период от шест месеца контактите между децата и майката да се осъществяват в присъствието на родителите на последната, което не влиза в противоречие със закона.
По делото съдът е събрал всички релевантни за интереса на децата доказателства- разпитани са свидетели, изслушана е съдебно-психиатрична експертиза, приети са социални доклади, с което спора е изяснен от фактическа страна в пълнота. Даденото от въззивния съд разрешение, че в интерес на децата е, с оглед болестното състояние на майката, личните им контакти да се осъществяват, без преспиване при майката не е в противоречие с утвърдената съдебна практика. Въпросът за това дали съдът правилно е преценил ангажираните по делото доказателства и дали направените въз основа на тях изводи са обосновани – не е въпрос за допустимост на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, а е основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 225 от 28.06.2012 г. на Пернишкия окръжен съд по гр. дело № 419/2012 г .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :