5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
[населено място] ,19,05,2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети май ,през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3436 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и И. Н. Т. против решение № 359/10.06.2014 год. по т.д.№ 417/2014 год. на Пловдивски апелативен съд,с което е потвърдено решение № 467/ 04.12.2013 год. по т.д. № 686/2012 год. на Окръжен съд – Стара Загора . С последното са уважени предявените от [фирма] против касаторите субективно пасивно съединени искове по реда на чл. 422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , за установяване вземане на ищеца към всеки от същите, при условия на солидарна тяхна отговорност, в размер на 46 975,42 евро – по запис на заповед от 11.06.2008 год. и в размер на 46 584,22 евро – по друг запис на заповед от същата дата, с издател [фирма], подписани от ответниците – касатори,в качеството на авалисти.Правилността на въззивното решение се оспорва с доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Касаторите считат, че при некатегоричното заключение на приетата съдебно-техническата експертиза е следвало да бъдат допуснати други доказателства за установяване твърдението им относно кражба на подписи,като поръчители върху процесните записи на заповед, както и че в обосноваване на правните си изводи съдът е оставил без коментар релевантни доказателства и доводи на ответниците относно преценката им,вкл. не е мотивирал извода си за некредитиране заключението на съдебно – техническата експертиза относно „ различното форматиране на текста на записите на заповед,като топографски признак за кражба на подпис„,нито съобразил същественото според страната противоречие между позицията на ищеца и свидетелските показания на лицето Г. В.,досежно датата на материализиране на авала, както и показанията на свидетеля на ответниците и съдружник в [фирма] – Д. Д..Според касаторите делото е останало непопълнено с доказателствен материал,поради което се претендира отмяна на въззивното решение и връщането му за ново произнасяне на въззивния съд .
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт , подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът се легитимира като кредитор с два записа на заповед от 11.06.2008 год., с падежи съответно – 15.06.2010 год. и 15.06.2011 год. , с издател [фирма] и положени подписи „ като поръчител „ на А. И. М., както и на И. Н. Т. – лично и като представляващ [фирма]. Подписите са положени непосредствено под текста на записите на заповед, на същата – лицева страна на хартиения носител.Ответниците оспорват исковете с довода за „кражба на подпис„ : без да оспорват автентичността на подписите на И. Т.,твърдят че са били положени при напълно различна фактическа обстановка и в удостоверяване на принципно заявено съгласие за поръчителство на задължения на издателя ,а не в материализиране съгласие за менителнично поръчителство по конкретните менителнични ефекти.Противопоставен, в обосноваване на това основно възражение,е довод за неистинност на датата 11.06.2008 год.,като възможна дата на авалиране на ефекта, и за неистинност на мястото на издаването му – [населено място], тъй като на същата дата И. Т. не е бил в пределите на Република България, за което се представят и доказателства.Оспорва се действителността на авала с оглед формата на менителничното поръчителство,доколкото съдържанието му не визирало изрично поето от авалистите задължение при условията при които е поето задължение от издателя.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза,която установява „ съществено разминаване в разтегливостта по вертикала на машинописния текст „ на изследваните записи на заповед спрямо този на представените от ответника други такива ,с издател [фирма] , поръчителствани единствено от А. М. .Касае се за различно разстояние между машинописните редове на процесните , спрямо представените като сравнителен материал записи на заповед, на което обстоятелство /сбиване на машинописния текст за напасването му към вече съществуващи подписи на поръчители / са се позовавали ответниците, като доказващо злоупотреба с / кражба на / подпис. В показанията си вещо лице К. П. е обосновал възможен извод единствено за „предварителна подготовка за съставяне на машинописния текст „ / с.з. от 01.04.2013 год./.Ответниците са представили и по делото е приет протокол от съдебно заседание по друго дело между същите страни / т.д.№ 637 / 2012 год. на Старозагорски окръжен съд / , в който и при разпита му по депозирано заключение,експертът е дал пояснения относно методиката на работа,за изследване последователността в полагането на щрихи от подписа на издателя спрямо подписите на авалисти.Ответниците, обаче, не са поискали допълнителна експертиза за изследване поредността на полагане подписа на авалисти спрямо този на издателя, съобразно сочения от експерта метод.
Въззивната жалба съдържа довод за съществено нарушение на съдопроизводствените правила,предвид несъобразени от първоинстанционния съд доказателства / досежно отсъствието на И. Т. от страната на 11.06.2008 год. /; несъобразено противоречие между изявленията на представляващия ищеца,досежно датата на материализиране на авала – предвид изявлението му , че подписите на И. Т. са положени в момента на издаването на записите на заповед, но доколкото „ няма сведения и запис в деловодството да са положени на друга дата „ – и показанията на св.В. – че са положени в С. З. ; несъобразяване заключението на вещото лице с оглед всички останали доказателства по делото.Въззивниците изрично са се позовали и на недоказаност от ищеца наличието на валидно главно задължение по каузално правоотношение с издателя на записите на заповед,обезпечено със същите. Няма позоваване на съществени процесуални нарушения,допуснати по отношение попълването на делото с доказателствен материал,нито са отправени, на основание чл.266 ГПК, доказателствени искания.
За да потвърди първоинстанционното решение за уважаването на исковете, въззивният съд е приел,че установеното от вещото лице от съдебно-техническата експертиза разминаване по вертикала на машинописния текст на процесните,спрямо представени за сравнителен материал записи на заповед между същите страни като издател и поемател, не е годно да обоснове извод за топографски признак за „ кражба на подпис „, тъй като различното форматиране на машинописния текст би могло да е естествено обусловено от различни фактори / впрочем възможно и от необходимото последващо сместване върху лицевата страна на хартиения носител на очаквани авали /.Злоупотребата с подпис съдът е приел за опровергана и със свидетелските показания на Г.В.. В отговор на твърдяното от въззивниците противоречие в становището на ищеца спрямо показанията на св. В., досежно датата и мястото на материализиране на авала, както и досежно несъобразяване доказателството за отсъствие на И. Т. от страната на 11.06.2008 год., релевантен е извода на въззивния съд , че доколкото датата на авала не е задължителен реквизит за неговата действителност, ирелевантно е обстоятелството кога конкретно е положен, като датата на издаване на менителничния ефект и датата на авала е възможно да не съвпадат / арг. от чл.483 и сл. ТЗ /. Въззивният съд е счел, че доказване действителността на менителничното поръчителство е достатъчно и ищецът не носи тежестта да доказва наличие на валидно възникнало задължение на издателя, като обуславящо за възникнала отговорност на авалиста.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторите отново са развили съображения относно основанията за неправилност на въззивния съдебен акт, по чл.281 т.3 ГПК,различни от тези по чл. 280 ал.1 ГПК,обосновавайки противоречието му с приложени решения , задължителна за въззивния съд съдебна практика,но без формулиране на кореспондиращ ,с ползването им в обосноваване на допълнителен селективен критерий,правен въпрос съгласно изискванията на т.1 ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Формулирани са само два въпроса, обосновавани в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК,с формално цитиране на разпоредбата : 1 / Налице ли е недействителност на менителничния ефект, когато датата и мястото на издаване на ценната книга са неточни, доколкото съставляват задължителен реквизит на същата, съгласно чл. 535 т.6 ТЗ или е правно ирелевантно ,че отбелязаните дата и място не отговарят на истината , освен в хипотезата на невъзможна дата или такава , която следва по време падежа ? и 2/ В случай на възражение относно автентичността на материализираното в ценната книга изявление за поемане на менителнично поръчителство , дължи ли въззивният съд произнасяне въз основа на кои правни норми и на какво основание приема същото като авал,а не като поръчителство по смисъла на ЗЗД ?.
Всеки от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за правен въпрос, предвид следното :
Решаващ извод на въззивния съд – свързан при това с довод за невъзможност за полагане подписа на И. Т. върху записите на заповед на датата 11.06.2008 год. / впрочем посочена само като дата на ценната книга, не и на волеизявлението „ като поръчител „ от същия – лично и като представляващ [фирма] /,като факт,относим към твърдяната кражба на подпис – е , че за действителността на авала е ирелевантно обвързването му с конкретна дата, както и кореспондирането на тази дата с датата на издаване на самата запис на заповед, като само в евентуалност и без да е пряко относимо към предмета на спора, е изложено съображението,по арг. от последиците на невярно посочена дата на самата ценна книга съгласно правната теория, че тази невярност би била от значение ако сочената дата е невъзможна / напр. 31 ноември / или следва падежа на ценната книга. В тази си част мотивите на въззивния съд не обосновават решаващ извод по предмета на спора, поради което и напълно неотносим е правен въпрос, свързан с последици от неверността на датата и мястото на издаване на самата ценна книга, както именно , а не спрямо значението на дата на авала, е формулиран и правния въпрос.
Вторият от поставените въпроси нелогично предпоставя произнасяне относно квалификация на волеизявлението като поръчителство или авал от оспорване автентичността на същото, още повече че в процесния спор подписа на менителничния поръчител не е оспорван като неавтентичен. Предвид това,въпросът следва да се разгледа единствено в частта относно това задължен ли е съда да обоснове квалификацията на волеизявлението като авал или поръчителство.Така формулираният въпрос,обаче, не удовлетворява общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,тъй като ответниците не са противопоставили възражение, че са поръчителствали за задълженията на издателя на ефекта по каузалното му правоотношение с ищеца,а не са авалирали ценната книга,т.е. че е налице обикновено,а не менителнично поръчителство.Респективно, този въпрос не е включен в правния спор.Независимо от обхвата на спора,предпоставен от защитата на ответниците,въззивният съд е мотивирал дадената квалификация на волеизявлението като авал , с оглед материализирането му върху ценната книга и съдържанието му,удовлетворяващо изискванията на чл.483 ТЗ. Отделно от необоснованост на общия селективен критерий, необоснован е и допълнителния такъв,единствено с формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото и противно на указанията в т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС касаторите не са обосновали необходимост от тълкуване на конкретна неясна,противоречива или непълна правна норма,предвид създадена противоречива съдебна практика по тълкуването й или обосновавайки необходимост от промяна на непротиречива такава,с оглед изменение в законодателството или развитие на обществените отношения.По начало няма спор в съдебната практика относно задължението на съда да мотивира и обоснове правно всеки свой извод по съществото на спора, вкл.относно правната квалификацията на правоотношението между страните, на което се основава предявената претенция.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 359/10.06.2014 год. по т.д.№ 417/2014 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :