3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
София, 02.07. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на втори юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 333/2012 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] С. Т., подадена чрез адв.Ц. Б., срещу определение № 1256 от 12.04.2012год. по ч.гр.д.№ 743/2012год. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение частната й жалба против определение от 02.02.2012г. на РС-Пловдив за прекратяване на производството по гр.д.№ 15437/2011год. и връщане на исковата молба поради неизпълнени в срок указания за отстраняване на констатирани нередовности на същата. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното определение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска неговата отмяна.
В изложението към жалбата е посочено, че с атакуваното определение ПОС се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, в противоречие със задължителната практика на ВКС, който е и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поддържат се доводи, че обжалваният съдебен акт страда от липса на подробни и законосъобразни мотиви,изложените такива не отразяват всестранно и пълно събраните по делото доказателства и действителната фактическа обстановка. Касаторът счита, че с настоящия спор се засягат “проблемите на правните последици на въззивното обжалване”.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване,взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от [фирма] С. Т. иск за делба. С разпореждане на съдията докладчик исковата молба е оставена без движение, като на ищцата е указано да отстрани констатирани нередовности. След неколкократно удължаване на срока за изпълнение на указанията и след като последната молба за удължаване е била оставена без уважение поради подаването й след изтичане на законовопределения срок за това, съдът е констатирал, че недостатъците на исковата молба не са отстранени, прекратил е производството по делото и е разпоредил връщане на исковата молба. С атакуваното въззивно определение е потвърдено определението на ПРС.
Съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частните жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване с частна жалба пред ВКС, когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Това означава, че условие за редовност на частната касационна жалба е наличието на изложение на основанията за допустимост на касационно обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК – т.е. следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешен противоречиво от съдилищата или който е от значение за развитието на правото, като в първите две хипотези се посочват конкретните решения, на които се позовава жалбоподателят и се представят преписи от тях, а в третата хипотеза се обосновава с какво разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. В случая подадената частна касационна жалба не съдържа такова изложение , а само формално позоваване на нормата на чл.280 ГПК.
Изложението в процесния случай не съдържа изобщо формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същото не отговаря на приетото с т.1 от ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поради липса на ясно и точно формулирани въпроси. Съдържанието на изложението представлява неуспешен опит за формулиране на въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като формулировката е бланкетна.
Недопустимо е съдът сам да извлича въпросите, които касаторът евентуално би имал предвид. Извличането на въпросите от съда би довело до нарушение на принципа за диспозитивното начало/чл.6 ГПК/. Липсата на яснота, точност и категоричност при формулиране на съществен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/ води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезите по точки 1-3 от чл.280 ал.1 ГПК.
В обобщение, липсва основание за допускане на касационно обжалване на определението на въззивната инстанция по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което Върховният касационен съд, състав на I г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на определение № 1256 от 12.04.2012год. по ч.гр.д.№ 743/2012год. на Пловдивски окръжен съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: