О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 342
гр. София, 20.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, II гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Златка Русева ч. гр. дело № 4595 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 2260/27.06.014 г., подадена от Р. Б., представлявано от директора Е. К., чрез адв. А. М. против определение № 2589 от 17.06.2014г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по в.ч.гр.д. № 532/2014г. по описа на същия съд, с което се потвърждава разпореждане № 2911 от 15.04.2014г. по гр.д.№ 4/2014г. по описа на Районен съд – Благоевград, с което е върната подадената въззивна жалба, поради неотстраняване на констатираните неродовности.
В частната касационна жалба се правят оплаквания, че постановеното определение е недопустимо, незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено.
Ответникът по частната касационна жалба, И. Е. М., в писмения си отговор, счита същата за неоснователна. Претендира разноските по делото.
При проверка на данните по делото, настоящият състав констатира следното:
Въззивният съд е констатирал, че правилно първоинстанционният съд е върнал въззивната жалба подадена срещу решение № 1939 от 12.03.2014 г. на Районен съд – Благоевград, постановено по гр.д. №4/2014 г. по описа на същия съд, тъй като не са изпълнени в срок дадените от съда задължителни указания. Видно от данните по делото, с разпореждане от 31.03.2014 г. на Районен съд – Благоевград постановено по дело № 4/2014г. по описа на съда са дадени указания на жалбоподателя за внасяне на държавна такса, в размер на 60 лв. по сметка на Окръжен съд – Благоевград, с изрично задължение за представяне на съответното доказателство /виж съобщение до жалбоподателя л. 408 от първоинстанционното дело/. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 03.04.2014 г., а указаният от съда едноседмичен срок изтича на 10.04.2014 г., в който срок по делото не е представено доказателство по делото за внасяне на допълнителна държавна такса. С разпореждане № 2911 от 15.04.2014 г. на Районен съд- Благоевград е върната въззивната жалба, поради непредставяне в срок на доказателствата за изпълнение на дадените от съда указания, които са задължителни за страните по производството.
С решаващите си мотиви съдът е посочил, че с представените пред въззивния съд платежни документи не може да се установи твърденият от жалбоподателя превод на дължимата държавната такса.
По допустимостта на касационното обжалване:
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът заявява /цитирам/:
„ Поддържаме, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване и по следните въпроси –
– следва ли изрично да се уведомява съдът за заплатената държавна такса, след като е налице електронно банкиране между гражданите и РС – Благоевград и в този случай има ли реално уведомяване на съда за заплащането й;
– преведената по банков път сума в срок счита ли се за заплащане в срок;
– каква е доказателствената роля на молбата, подадена до съда, към която е приложен документ за превод на държавна такса в срок;
– когато молбата е представена по делото следва ли да се счита, че е изпълнено изискването на съда за представяне на платежен документ.”
Съгласно разпоредбата на чл. 261, ал. 1, т. 4 ГПК към жалбата задължително следва да е приложен документ за платена държавна таса, като наличието на изброените в закона приложения е условие за редовност на въззивната жалба.
Разпоредбата на закона е ясна и не се нуждае от тълкуване. По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, според която въззивната жалба се счита за редовна, ако в указания от съда срок не само е внесена дължима държавна такса, но е и представен документ за внасянето й /виж определение № 386 от 21.06.2011 г. постановено от ВКС, IV г.о. по ч.гр.д. № 346/2011 по описа на съда, Определение № 973 от 23.12.2010 г. постановено от ВКС, I т.о. по ч.т.д. № 844/2010 г. по описа на съда/.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд намира, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
Искането за присъждане на разноски е неоснователно и следва да се остави без уважение, тъй като настоящото производство се е развило едностранно само по частната жалба на Радио Б. срещу определението, с което се потвърждава връщането на подадената въззивна жалба. Ето защо разноски не се дължат.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2589 от 17.06.2014г. на Окръжен съд- Благоевград, постановено по в.ч.гр.д. № 532/2014 г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: